Образуванието над вулкана Арсия Монс достига 1800 км дължина и се появява всеки ден в продължение на месеци

На Марс се появява необичаен облак, който достига дължина от около 1800 километра и се образува отново всеки ден в продължение на месеци. Ново изследване на данни от европейската космическа сонда Mars Express показва, че зад явлението може да стои механизъм, който досега не е наблюдаван в атмосферата на друга планета.

Образуванието е известно като Arsia Mons Elongated Cloud (AMEC) - издълженият облак над вулкана Арсия Монс. Той се появява всяка пролет и лято в южното полукълбо на Марс, когато на планетата настъпва прашният сезон. Въпреки това облакът не е съставен от прах, а от воден лед.

Вижте снимки на облаците на Марс >> >> >>

Арсия Монс е един от най-високите вулкани на Червената планета. Височината му достига около 20 километра. Над него облакът се разтяга на приблизително 1800 километра, след което постепенно се разсейва. Цикълът се повтаря ежедневно в продължение на няколко месеца.

Европейската космическа агенция (ЕКА) заснема явлението с Mars Express през 2018 г. Сондата е изстреляна през 2003 г. и изследва атмосферата, климата, геологията, минералния състав на повърхността и структурата на недрата на Марс.

Натрупаните през годините данни позволяват на учените да проучат по-подробно необичайния облак. Новото изследване е ръководено от Хорхе Ернандес-Бернал от Лабораторията по динамична метеорология (LMD), Националния център за научни изследвания на Франция (CNRS) и Сорбонския университет в Париж.

По принцип AMEC се определя като орографски облак. На Земята подобни образувания възникват, когато въздушни маси преминават над планини или вулкани. Влажният въздух се издига, охлажда се и водните пари кондензират в ледени кристали.

Обичайно този процес се подпомага от малки частици в атмосферата. Те служат като ядра, около които водните пари могат да се натрупват и да образуват лед. На Земята такива частици могат да бъдат сол, полени, сажди или прах. На Марс се смяташе, че тази роля се изпълнява най-вече от праховите частици, които са широко разпространени в атмосферата.

Новото изследване обаче предлага различно обяснение. Екипът използва данните от основните научни инструменти на Mars Express и метеорологичен модел на Марс. Резултатите показват, че облакът може да се образува и без наличието на прах или други частици, върху които да се натрупват водните пари.

Вместо това водните пари преминават директно в ледени частици. Процесът се нарича хомогенна нуклеация и досега не е наблюдаван в атмосферата на друга планета. Той е теоретично разглеждан като възможност за горните слоеве на земната и венерианската атмосфера, но изисква изключително висока относителна влажност.

Според изследователите необходимата влажност е около 100 000 пъти по-висока от възможната при обичайните условия на Земята.

Предполагаемият механизъм започва, когато вятърът премине над вулкана Арсия Монс. Релефът предизвиква вълна в атмосферата, която за няколко минути издига въздушни маси на височина от няколко километра.

Това води до бързо охлаждане. Температурата може да спадне с около 30 градуса само за десет минути, докато относителната влажност рязко се увеличава. При тези условия водните пари могат да замръзнат директно в ледени частици и да образуват огромния облак.

Изследването е публикувано в началото на октомври в научното списание Nature Geoscience. Резултатите помагат на учените да разберат по-добре динамиката на марсианската атмосфера и условията, при които се формират облаци на Червената планета.

Изследването на марсианските облаци има значение не само за разбирането на климата на планетата. Марс постепенно се превръща в основна цел на космическите програми, а някои проекти предвиждат изграждането на бъдещи бази там.

По-доброто познаване на атмосферните условия може да помогне при планирането на кацания, избора на подходящи места за бъдещи бази и използването на ресурси на самата планета. Макар пилотирана мисия до Марс да остава далечна перспектива, всяко ново откритие може да намали неизвестните пред бъдещите експедиции.

Няколко роботизирани мисии вече пътуват към Марс или се подготвят за изстрелване. Сред тях е американската мисия ESCAPADE на НАСА, която включва два космически апарата за изследване на взаимодействието между слънчевия вятър и марсианската атмосфера.

Японската космическа агенция ДЖАКСА подготвя мисията Martian Moons eXploration (MMX), която трябва да изследва спътниците на Марс. Европейският марсоход Rosalind Franklin и китайската мисия Tianwen-3 са планирани за 2028 г.

SpaceX също има амбиции за полет до Марс със своята ракета Starship. Компанията планира бъдеща двугодишна мисия за облитане на планетата, командвана от родения в Китай малтийски криптопредприемач Чун Уанг. Засега няма обявена конкретна дата за този полет.