Краят на 2026 година ни донесе поредно разочарование в разрешаването на руско-украинската война. Президентът на САЩ Доналд Тръмп се договаря с Владимир Путин и иска оставката на украинския държавен глава Володимир Зеленски. Случващото се е продължение от дните на Генералната Асамблея на ООН, където за пореден път Тръмп и Зеленски не успяха да се споразумеят за нищо. Или по-скоро, те ушким се разбраха, но не и за това, което милиони хора както в Украйна, така и в Русия очакваха.

На последната си пресконференция и двамата президенти се опитаха да генерират безкраен оптимизъм. Зеленски беше оптимист на 90%, Тръмп - на 95%.

Дългоочакваният 20-точков мирен план на Доналд Тръмп  преди време беше представен на международната общност и множество международни медии го публикуваха. И така, нека се опитаме да анализираме предложените  решения и от трите страни - Украйна, САЩ и Русия и да се опитаме да разберем какво ни донесе 2026 г. и какво ще донесе 2027 г. Ще бъде ли това последната година на войната или година на нови очаквания?

Съдейки по реакцията на Путин на предложените от САЩ т.н. мирни инициативи, които руската страна постоянно ги  «изучава внимателно», дори след изявлението му, стана ясно, че Русия няма намерение да преговаря за каквото и да било с Украйна. И съдейки по факта, че Тръмп няколко пъти „докладва“ на световната обшност за напредъка на преговорите на Путин, (очевидно консултирайки се с него (чрез своя бизнес-партнер Уиткофф и своя зет Кушнер) в очакване на нови инструкции от кремълският си колега), края на тази година и началото на следващата отново ще бъдат години на разочарования  и очакване на неясно бъдеще. Реално погледнато, какво може да се очаквакато резултат, когато преговорите по глобални геополитични проблеми се водят от приятели и роднини на президента, а  не от пофесионални дипломати?

  Преди началото на безкрайните преговори между САЩ, Украйна и Русия, заставайки  на стъпалата на Белия дом, Тръмп постоянно уверява  репортерите, че „Москва и Киев искат мир“ (и очевидно го искат толкова много, че не могат да спрат…). Единственото стабилно нещо между двете страни са постоянните взаимни бомбардировки. Междувременно, както винаги, се убиват невинни цивилни, както се вижда от неотдавнашнити руски бомбардировки  в центъра на Киев, Харков, Одеса и Лвив и другите региони в Украйна. Украинската страна реципрочно отговаря на това.   Края на тази година и началото на следващата, както виждаме, ще бъде също  „оптимистично“.

   Разбира се, представените  на света инициативи за мирно разрешаване на войната повдига много въпроси сред анализаторите и политическите наблюдатели, въпреки че, честно казано, трябва да се отбележи, че американската и украинската страна са положили значителни усилия за подготовката му и са постигнали споразумение по редица  въпроси, които, за съжаление, се стопират от руската страна.   И така. Страните - и САЩ и дори Русия подертават, че суверенитетът на Украйна ще бъде потвърден.

Страните (не само Украйна и Русия), но и САЩ, НАТО и Европейския съюз  подчертават, че Украйна е суверенна държава и всички страни, подписали споразуменията, потвърждават това с подписите си. Но това вече е минало. Четем в Будапещенския меморандум: «Руската Федерация, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и Съединените американски щати потвърждават пред Украйна ангажимента си, в съответствие с принципите на Заключителния акт на СССЕ, да зачитат независимостта, суверенитета и съществуващите граници на Украйна… да се въздържат от заплаха или употреба на сила срещу териториалната цялост или политическата независимост на Украйна и че никакви техни оръжия никога няма да бъдат използвани срещу Украйна».

    Подписания през 1997 г. Договор между  Украйна и Руската Федерация потвърждава (член 2), че  «Високодоговарящите страни, в съответствие с разпоредбите на Устава на Организацията на обединените нации и задълженията, произтичащи от Заключителния акт на Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа (1975), зачитат взаимно териториалната си цялост и потвърждават неприкосновеността на съществуващите между тях граници». Трябва ли още нещо да се подписва, или да се потвърждава? Може, разбира се, стига да си изпълняват обещанията, които не само са казани усно, но и подписани в официални документи. Просто на Русия никой вече не вярва, колкото и да се кълне, че ще гарантира суверенитета на Украйна.

Една от идеите, които се обсъждат на преговорите - подписване на  споразумение за ненападение между Русия и Украйна.  

Да, Зеленски обяснява, че ще бъде създаден механизъм за наблюдение по линията на съприкосновение, включително чрез безпилотно космическо наблюдение. Нека отново да се върнем към основните документи, подписани преди почти 30 години. Същият Будапещенски меморандум: «Руската федерация, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и Съединените американски щати потвърждават отново ангажимента си да се въздържат от заплаха или употреба на сила срещу териториалната цялост или политическата независимост на Украйна и че никакви техни оръжия никога няма да бъдат използвани срещу Украйна, освен при самозащита или по друг начин, съвместим с Устава на Организацията на обединените нации». Звучи красиво и сериозно, нали? И какво от това?

     Същото и в основния Договор между Украйна и Русия (член 3). «Високодоговарящите се страни ще изграждат отношенията помежду си на основата на принципите на взаимно уважение към суверенното равенство, териториалната цялост, неприкосновеността на границите, мирното уреждане на спорове, неупотребата на сила или заплаха от сила, включително икономически и други средства за натиск, правото на народите свободно да определят собствената си съдба, ненамесата във вътрешните работи, зачитането на правата на човека и основните свободи, сътрудничеството между държавите, добросъвестното изпълнение на поетите международни задължения, както и други общопризнати норми на международното право».

     Договарящите страни постоянно уверяват, че след войната Украйна ще получи силни гаранции за сигурност. Какво струват тези гаранции, дори след подписани международни договори ние вече знаем. Затова украинската страна отстоява и въпроса за численноста на Въоружените сили на Украйна (ВСУ) в мирно време. Тук е необходимо да се обясни. Говорейки за числеността на войските в Украйна, трябва да се има предвид, че числеността на украинската армия, която включва Сухопътните войски (около 500 хиляди), Военновъздушните сили (около 50 хиляди) и Военноморските сили (20 хиляди), щурмовите войски, силите за безпилотни системи и силите за специални операции (10-15 хиляди), общо наброява  от 880 до 900 хиляди  военнослужещи. Около 700 хиляди от тях са действащи военнослужещи, включително тези, които са директно на фронта (около 300 хиляди ), а останалите са резервни и спомагателни сили. В мирно време численноста на ВСУ е била 250 хиляди. Въоръжените сили са ядрото на армията, предназначени да осигуряват военната сигурност и въоръжената защита на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на Украйна. 

     Съществуват и други т.н. Отбранителни сили, които имат практически същите функции и включват компоненти на системата за сигурност, като Националната гвардия (60 хиляди души) - военно формирование с правоохранителни функции, е част от системата на Министерството на вътрешните работи на Украйна (МВР) и Граничната служба (80 хиляди души) и Войските за териториална отбрана (130 хиляди  души), които са се превърнали в неразделна част от украинските въоръжени сили.

     Специална категория във въоръжените сили са жените, чийто брой е близо 70 хиляди, от които 18 хиляди  са цивилни, 41 хиляда са военнослужещи, а 5 хиляди  са в зоната на бойните действия. По оценка на международните военни експерти, днес украинската армия се смята за  най боеспособна и най-мотивирната армия в Европа и превъзхожда броя на отделните армии в НАТО (Полша – повече от 200 хиляди, Турциия 350 хиляди).

Общата численост на армията на НАТО е 3,5 милиона души, от които американците са 1 милион и 300 хиляди. Освен това около 0,5 милиона души в НАТО са резервисти. Официално Руската армия  има 1,2 млн. човека, от които 1 млн. загинаха в Украйна, което се отрази на боеспособността на армията, която вече почти пет години са мъчи да превзема територии в Украйна. Освен това, руснаците нямат мотивация (освен парите) да въюват за болните амбиции на Путин. Руснаците ги е страх, че дори  и без американците, европейските въоружени сили са 2 млн. военослужащи. Затова те толкова упорите настояват Украйна да не стане член на НАТО, защото ако в НАТО влезе  още около 1 млн. боеспособна украинска армия, руската армия, колкото и да се окуражава,  че е «втората» армия в света, украинците вече показаха какво представлява тази армия.

Путин настояваше украинската армия да се намали до 85 хиляди, но след срещите на специалния пратеник на Путиин Кирил Дмитриев и специалния пратеник на Тръмп Стив Уиткофф предварително се разбраха тя да бъде съкратена до 400 хиляди. После се съгласиха да се увеличи до 600 хиляди. Последният вариант, който бе постигнат в Майями  е 800-хилядна армия на Украйна в мирно време!

Украинците никога няма да се съгласят да осакатят армията си, защото прекрасно разбират, че в близките години и за в бъдеще, Украйна ще бъде принудена, имайки такъв «миролюбив» съсед да държи  плуг в едната си ръка, а в другата – меч!

Проф. Михаил Станчев