Евростат отчита рекордни вътрешнорегионални различия в демографското развитие на България за периода 2014–2024 г. Страната ни се откроява като най-яркия пример в Европейския съюз за огромна пропаст между столицата и останалата част от територията.

Страната ни отчита най-големия средногодишен спад на населението в целия Европейски съюз. Той е -0,9% годишно за десетгодишния период при среден ръст за ЕС от +0,2%.

Докато в столицата населението и икономическата активност нарастват, обграждащата я Софийска област отчита най-драматичния демографски срив в целия Европейски съюз. За периода от януари 2014 г. до януари 2025 г. населението на София-област е намаляло с 37,2% при средногодишен спад от -4,1%.

Освен Софийска област, сред регионите в ЕС с най-силно намаляване на населението (над 20%) са още Видин (-24,4%) и Смолян (-21,1%).

Разминаването между средногодишния темп на промяна на населението в София-столица и в околния регион достигна 5,0 процентни пункта. Това е най-големият такъв контраст в България и един от най-високите в Европа, заедно с Румъния, Франция и Полша.

България е сред най-силно засегнатите държави и по отношение на естествения прираст. За периода 2014–2024 г. всички български региони са с отрицателен естествен прираст. На равнище ЕС отрицателна естествена промяна е отчетена в 963 от 1165 региона, или 82,7% от всички региони с налични данни.

Тенденцията е свързана и с общоевропейския процес на застаряване. В ЕС делът на зависимото население под 20 г. и над 65 г. спрямо хората в трудоспособна възраст е скочил от 63,4% през 2005 г. до 71,6% през 2025 г. Младите хора масово се насочват към столицата или чужбина за образование и работа.

Между 2014 и 2024 г. само седем региона в ЕС са увеличили населението си с повече от 20%. Най-силен ръст е регистриран във френския Майот – 47,2%, следван от румънския Илфов с 44,6%. Дъблин е нараснал с 21,5%, а Мадрид, Барселона и Стокхолм са сред градските региони с най-голям абсолютен прираст.

Данните сочат за все по-силна териториална концентрация на хората, не просто за намаляване на населението. У нас това означава едновременно свиване на населението в национален мащаб и концентриране на човешки ресурс в столицата. Демографската криза следователно не се разпределя равномерно върху картата – тя променя самата география на България.