„Те не казват нищо за вредните последици от високите печалби.“

Адам Смит, „Богатството на народите“

Още Адам Смит забелязва колко избирателен може да бъде разговорът за доходите. Той говори за търговците и производителите, които критикуват високите заплати, но премълчават последиците от собствените си печалби. Днес имаме сходен въпрос - когато кредитите поскъпват, а лихвите по спестяванията изостават, трябва ли банките да споделят част от допълнителната си печалба с обществото? Няколко европейски държави вече потърсиха отговор чрез специални налози. Идеята е привлекателна за бюджета, но успехът ѝ зависи от това как е написан законът и как банките реагират на него.

За България този разговор има смисъл, ако започне с ясна сметка - откъде идват допълнителните печалби, каква част могат да бъдат обложени и дали новият данък няма да се върне при клиентите под формата на по-високи такси или по-скъпи кредити.

Какво е свръхпечалба

Банките печелят, наред с другото, от разликата между лихвите, които получават по кредитите, и лихвите, които плащат по депозитите. Когато първите нарастват по-бързо от вторите, тази разлика се разширява. След повишаването на лихвите в Европа от 2022 г. именно този механизъм подкрепи печалбите на много банки.

Да си представим семейство с кредит, чиято лихва се променя, и спестявания в банка. Месечната му вноска може да нарасне, докато доходът от депозита остава почти същият. За банката разликата носи повече приходи. Това е опростен пример: крайният резултат зависи и от разходите, обслужването на кредитите и риска част от тях да не бъдат върнати.

Затова високата печалба сама по себе си не доказва наличие на свръхпечалба. По-доброто управление, по-ниските разходи и разширяването на бизнеса също могат да подобрят резултатите. Преди да се въведе специален данък, трябва да се отдели ефектът от благоприятната лихвена среда от дохода, постигнат чрез инвестиции и по-ефективна работа.

Как постъпиха в други страни в ЕС 

Европейският опит показва, че под общото название „данък върху свръхпечалбите“ се крият различни решения. Чехия въведе за периода 2023-2025 г. допълнително облагане на печалбата над определено историческо равнище. Литва насочи данъка към необичайно високите нетни приходи от лихви - разликата между получените и платените лихви.

Испания избра друг подход: първоначалният налог за 2023-2024 г. беше върху определени приходи от лихви и комисиони, а не върху крайната печалба. От 2025 г. той беше заменен с нова данъчна схема. Италия пък допусна при определени условия банките да заделят резерв вместо да платят въведения извънреден данък.

Разликите са съществени. Данъкът върху печалбата отчита разходите, докато налогът върху приходите може да засегне и банка с по-слаб краен резултат. Сравнението само на процентите лесно подвежда: първо трябва да знаем върху каква сума се начислява всеки от тях.

Балтийските държави показват колко различна може да бъде целта на една мярка. Литва насочва допълнителните приходи към отбраната. Латвия използва вноската от банките през 2024 г. за облекчаване на лихвите по ипотечни кредити. Естония търси повече бюджетни приходи чрез договорени дивиденти, върху които се дължи данък.

Унгария пробва промени в специалното облагане през годините. Словакия въвежда налог върху банковата печалба с намаляваща ставка. Полша пък повишава корпоративния данък за банките от 2026 г. Тези мерки не са еднакви с данък само върху "извънредната" печалба, затова трябва да се сравняват внимателно.

Таблицата представя избрани мерки в 10 държави. Ставките са върху различни основи и не показват сами по себе си общата данъчна тежест.

Общият урок е, че държавите първо трябва да определят какво искат да постигнат: повече средства за бюджета, помощ за кредитополучателите и клиентите на банките или по-силни банки. Една и съща ставка не може да изпълни автоматично всички тези задачи. Италианският избор между данък и резерв например насочва част от допълнителния доход към устойчивостта на самите банки.

Кой ще плати сметката

На пръв поглед отговорът е лесен - банката. Икономически обаче тежестта може да се разпредели между нейните собственици и клиентите. Част от налога може да намали дивидентите, друга - да доведе до промени в таксите, лихвите или условията по новите кредити.

Такова прехвърляне не е неизбежно. Ако клиентите могат лесно да сменят банката си и конкуренцията е силна, поскъпването на услугите е по-трудно. Ако изборът е ограничен, рискът е по-голям. Затова обещанието, че един нов данък ще бъде платен изцяло от банките, трябва да се проверява по реалното им поведение.

Има и друга страна. Част от печалбата остава в банката и укрепва способността ѝ да понася загуби и да отпуска кредити. Прекомерният налог може да намали тези възможности. Това не е основание темата да бъде отхвърлена, а причина да се прецени внимателно какъв размер е поносим.

Как да се направи ясна сметка за България

Първата стъпка е да се сравнят резултатите на банките за няколко години. Необходими са данни за печалбата, приходите от лихви и такси, разходите и средствата, заделени за очаквани загуби по кредити. Трябва да се отчете и дали банката е разширила значително бизнеса си. По-голямата печалба на по-голяма банка не означава непременно извънреден доход.

Следва изборът на граница, над която печалбата ще се счита за необичайно висока. Ако за ориентир се вземе само една слаба година, почти всяко възстановяване може да изглежда като свръхпечалба. По-надеждна отправна точка е средният резултат за подходящ период, коригиран при съществени промени в размера на банката.

Условен пример показва защо това е важно: Ако за нормална годишна печалба се приемат 100 млн. лв., а банката е спечелила 150 млн. лв., потенциалната сума за специално облагане е разликата от 50 млн. лв. При примерна ставка от 20% налогът би бил 10 млн. лв. Числата само илюстрират сметката; реалното решение изисква данни и оценка на последиците.

Необходимо е също да се обясни как ще се третират загубите от предишни години и промените вследствие на сливания.

Обществената полза трябва да е видима

За гражданите има значение и къде ще отидат събраните средства. Ако се обещава подкрепа за конкретни обществени нужди, трябва да се отчете дали тя е осигурена. Прогнозният приход не бива да се представя като сигурна сума: печалбите се променят, а банките могат да променят поведението си.

След въвеждането на подобна мярка трябва да се следят таксите, условията по кредитите и депозитите, както и възможностите за финансиране на домакинствата и бизнеса. Само така може да се разбере дали обществото получава очакваната полза.

Решаващият въпрос е дали мярката може да донесе приходи за обществото, без значителна част от сметката да се прехвърли върху хората и фирмите, които ползват банковите услуги.

* Заглавията са на редакцията