Страните от Европейския съюз обсъждат как да реагират при мащабна хибридна атака, която причини човешки жертви. Подготовката се засилва след поредица от инциденти в Европа, включително откриването на дрон с експлозиви на летището в Лайпциг и атаките срещу търговски кораби в Черно море. Разговорите обаче разкриват разногласия между държавите за ролята на ЕС и риска действията му да дублират тези на НАТО.

Посланиците на 27-те държави членки са обсъждали през последните седмици различни сценарии при закрити срещи без телефони и сътрудници, съобщава Politico, като се позовава на петима европейски дипломати и служители.

Темата не е нова за ЕС, който разполага с инструменти за координиран отговор при кибератаки, саботаж и намеса в избори. Последните разговори обаче са насочени към по-тежък сценарий – хибридна атака с множество жертви.

От саботаж до атаки с жертви

Обсъждат се възможности за изпращане на екипи за спешно реагиране, предоставяне на европейски средства на засегнатата държава и координация на публичната реакция на европейските институции.

Опасенията се засилват след серия инциденти, които европейските власти разглеждат като възможни или установени хибридни действия. Сред тях са случаят с дрона с експлозиви в Лайпциг, подозрителен пожар в полска наземна станция за комуникациите на Starlink и разкрит заговор за поставяне на запалителни устройства в транспортни центрове в ЕС и Великобритания.

Във вторник няколко моряци бяха обявени за изчезнали след атаки с дронове срещу търговски кораби в Черно море край България.

ЕС от години обвинява Русия в кампания от саботажи, кибератаки, намеса и действия срещу критична инфраструктура.

Европейският съвет също официално е определял тези действия като руска хибридна кампания и е призовавал за засилване на устойчивостта срещу нея.

Къде свършва ролята на ЕС и започва тази на НАТО

Подготовката предизвиква спор между държавите членки. Част от тях се опасяват, че ЕС навлиза в сферата на НАТО и създава паралелни механизми за реакция.

Бившият говорител на НАТО Оана Лунгеску предупреждава, че дублирането на структури може да забави решенията точно когато бързата реакция е най-необходима.

Подобно разграничение вече присъства и в официалните позиции на ЕС – Европейският съвет определя по-силната европейска политика за сигурност и отбрана като допълваща НАТО, докато Алиансът остава основата на колективната отбрана за своите членове.

Според Лунгеску при тежка хибридна атака НАТО би могъл да поеме обмена на разузнавателна информация и военното възпиране, а ЕС – гражданската реакция и координацията между държавите.

Недоверие при споделянето на чувствителна информация

Друг проблем е сигурността на информацията. Някои правителства не желаят най-чувствителните разузнавателни данни да се обсъждат във форматите на ЕС заради опасения от изтичане.

На този фон председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предлага нов „протокол за извънредни ситуации в областта на сигурността“ и създаването на Европейски съвет за сигурност. Очаква се предложенията да бъдат включени в новата Европейска стратегия за сигурност през ноември.

Част от държавите обаче настояват вместо нови структури ЕС да използва вече съществуващите механизми за управление на кризи.

При евентуална атака решението какви механизми да бъдат задействани остава преди всичко на засегнатата държава.

Съществен въпрос ще бъде и дали инцидентът е достатъчно тежък, за да доведе до задействане на механизмите за взаимопомощ на ЕС или за колективна отбрана на НАТО.