Цената за пълнене на бюджетните пробойни ще става все по-висока

Държавният дълг неумолимо расте, а с него се увеличава и цената за българските данъкоплатци. „През 2022 г. разходите в бюджета за лихви бяха под 350 млн. евро, а за догодина те ще надхвърлят 1.4 млрд. евро - 4 пъти повече“, изчисли Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика. Сумата е стряскащо висока. Излиза, че това, което държавата трябва да плати на кредиторите си, е точно толкова, колкото иска да събере от фирми и граждани със скандалния пакет от данъчни мерки, с които се надява да осигури около 1.4 млрд. евро за попълване на част от бюджетния дефицит - включващи данък свръхпечалба,  вдигане на данък уикенд, данък върху ваучерите за храна, акциз за по-мощните коли и др.  

Само преди дни правителството пое нов външен дълг - на стойност 2.25 млрд. евро. „Това не е изненада - бюджетният дефицит трябва да се финансира. Иначе казано - трябва да вземеш назаем, за да похарчиш повече, отколкото събираш. За 2026 г. планираният дефицит е 7.2 милиарда евро“, коментира Лъчезар Богданов в профила си във Фейсбук. Той отбелязва, че условията по емисиите все още са добри, но „трябва да е ясно, че времената на нулевите (или близките до нула) лихви свършиха“. Само по тези емисии България ще плаща над 100 млн. евро лихви годишно, изчислява експертът. 
Очаква се държавният дълг да достигне 37,7 млрд. евро към края на годината, което е 30,1% от брутния вътрешен продукт (БВП).

България заедно с Естония беше еталон в ЕС за нисък и добре управляван дълг. Години наред съотношението дълг/БВП се задържаше около 24 на сто. Вече не е така. Според Фискалния съвет задълженията на страната могат да надхвърлят 51 млрд. евро (35.7% от БВП) към 2028 г.

Яна Бонева