Идва шефа на работа в дванадесет без десет. Изпил си кафето, запалил цигара и решил да пристъпи към работа. Звъни на секретарката си:
- Прати ми счетоводителя при мен.
- На обяд е. Вече е двандесет и половина.
- Вече е обяд ли? Леле, как лети времето!
От тук тръгва навремето богатството на Венецуела. Но днес в град Маракайбо цари невъобразима нищета. "Това вече не са хора, а зомбита - нито са живи, нито са мъртви." Тези кадри от Венецуела потрисат.
Коментари (0)
ВходВсе още няма коментари. Бъди първият!