Арменската Червена Шапчица: - Бабо, защо ти е толкова голям носът? - Я си виж твоя най-напред и тогава ми говори…

Вървяла си Червената Шапчица през гората. Среща я Вълчо и й казва: - Червена Шапчице, сваляй гащичките! - Хе-хе-хе! Кумчо Вълчо си мисли, че ще му станат.

Червената Шапчица, Йордан Йовков Като вълча глутница се спуснаха делибашиите от Узун Кюприя надолу в равното. Напред беше Кармазъ Чалмали с дружината си, а след него, с диви викове и пламнала стръв за кървища и побои, наваляха без ред табуните на Доган бинбаши, Ердем Авджиоглу, Осман Чифчията и други главатари. Рядко се беше виждало такова страховито сборище: анадолци, зебеци, мамелюци и кюрди, афганци и парси-капсъзи - все хора от кол и въже, едни в дрипи, други - облечени в сърма и гайтани се изсипаха накарай селото и запряха пред къщата на бабата на Кармазъ Чалмалията…

Червената шапчица, Ерих Мария Ремарк - Ела при мен - каза вълкът. Червената шапчица наля две чаши коняк и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка. В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот. - Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще. Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.

Върви си червената шапчица през гората и изведнаж от храстите я сграбчва една ръка: - Червено шапчице какво носиш в кошницата си? - Амиии питка, мед... - Друго, друго? - попитал приприяно гласа; - Ами вино, пиле... - Друго - салфетки носиш ли?

Червената шапчица и Буратино правили секс, а тя крещяла неистиво: - Лъжи, копеле, лъжииииии....

Нощта на Тайната вечеря. Влиза Исус. Всички апостоли се въргалят около трапезата пияни-заляни. Потресен, Исус пита: - Петре, какво става? - П-п-пием - отговаря Петър. - Виждам. А по какъв случай? - Ами Юда продал нещо и взел някакви пари...

Шляе се Вълка из гората и си мисли: - Къде ли се е скатала Червената шапчица? Както съм зажаднял - ще я опъна зад първия храст. Още не бил завършил мисълта си и мернал нещо червено зад близкия къпинак. И естествено без да му мисли скочил в него. - Бух! Бах! Ох! Ах! Накрая излиза Вълка целия посинен и раздърпан и псува: - Мамка Ви Червено -баретска! Пак ли си разигравате ученията в нашата гора? !

Седи си вълкът в гората и по едно време гледа - иззад един храст се задава Червената Шапчица. Скача зад храста, а оттам се чуват три изстрела. Излиза вълкът целия в кръв и казва: - Е к`ъв е тоя късмет, бе?! Тая седмица за трети път попадам на Червена барета.

Червената шапчица, Омир О, музо! Млъкни в този пагубен ден за онази, що с шапка червена в гори тилилейски захожда и кошничка с пити и вино принася за баба! Тъй бързо край нея промъкват се сенки вековни и Хелиос слънцезарен прогонват далече на запад, та път да разчистят за хищник - коварен и гладен! И стигна той бързо, подобно изплашен троянец, преследван от псета и бързоноги ахейци, до малката горска поляна със къща в средата. Застанал на прага, ръката си вдигна и мигом почука, а глас уморен и отпаднал повика го вътре…

Червената шапчица, по Ф. Кафка Вълкът избяга, понеже беше един много неспокоен, безличен и плах вълк. А такъв стана, когато една сутрин се събуди и безпомощно установи, че е хлебарка. Нададе немощен вой за "Добро утро", но всичко го разбраха погрешно, навярно долавяйки в държанието му някакви тайни упреци, и извършиха гротескна поредица от смущаващи движения, тъй като се разбра, че и куфарът му е изчезнал. Така въпросната особа се получи един много търпелив, внимателен и сериозен вълк с доста жълт цвят на лицето. Освен това се чувстваше неловко, понеже дъждът, който понякога валеше го изпълваше с униние.

На майката на Червената шапчица й писнало Вълка да я оправя и й купила стоманени гащи. Тръгнала Червената Шапчица към гората и изчезнала. Чакала майката, чакала, притеснила се и тръгнала да я търси. Среща по едно време горския и пита: - Абе, да си виждал едно момиче с Червена шапка и стоманени гащи? - Тц, само един вълк с оксижен.

Върви си Червената шапчица из гората и изведнъж насреща й Вълкът. Изплашила се червената шапчица и го пита: - Защо са ти такива големи ушите? - За да те чувам по-добре. - Защо са ти такива големи очите? - За да те виждам по-добре. - А защо ти е толкова голям носът? - Защото съм евреин, - казал Вълкът и се разплакал.

Песничка за Червената Шапчица Недялко Йорданов И тъй веднъж в една гора внезапно случай стар събра под сянката на месец жълт Червена Шапчица и Вълк. Напук на всички правила, той каза й: "Със мен ела!" И тя повярва на вълкът и двама тръгнаха на път. Една звезда им беше знак. Вървяха те под дъжд и сняг без дъждобран и без чадър - тя по-добра, той - по-добър. Ала един ловец с перо от приказка на Шарл Перо изпълни свой служебен дълг, убивайки добрия вълк. О, смел ловец, поклон, поклон! О, пушко, и на теб поклон! Поклон на точния патрон! Поклон на строгия закон! Червена Шапчице, здравей - недей да плачеш ти, недей! Къде бе тръгнала, къде? Той щеше да те изяде. Но кой ще разбере защо без шапчица и без палто тя все тъй броди в оня лес и търси своя вълк до днес.

Върви си Червената шапчица през гората и от един храст озъбен се подава Вълкът: - Стой! Къде отиваш? - Ами тръгнала съм към Баба… - Какво носиш в кошничката? - Печена кокошка, баница с масълце, бутилка с… - А хартия има ли? - прекъсва я Вълчо.

Червената шапчица си вървяла по пътеката из гората, когато я срещнали 40-те разбойници. Обградили я и започнали да и се изреждат. Като свършили, главатарят я попитал: - Сега, като закъсня толкова много, какво ще кажеш на майка си? - Че си вървях в гората, когато ме срещнаха 40-те разбойници и ми се изредиха по два пъти. - Но ние нали минахме само по веднъж? - Какво, вие бързате ли?