Четвъртък, 8 октомври 2026 | Димитровград Облачно 12°

Любими Герои

Ърнест Хемингуей Майката влезе. Тя постави на масата кошница. В кошницата имаше мляко, бял хляб и яйца. - Eто - каза майката. - Какво - попита Червената шапчица. - Ето това - каза майката - Ще го занесеш на баба си. - Добре - каза Червената шапчица. - И си отваряй очите - каза майката - Вълкът. - Да. Mайката гледаше как дъщеря й, която всички наричаха Червената шапчица, защото винаги ходеше с червена шапчица, излиза; и гледайки излизащата си дъщеря, майката помисли, че е много опасно да я изпраща сама в гората; и освен това тя помисли, че вълкът беше започнал отново да се появява насам, и като помисли така, тя усети, че започва да се тревожи.
Оценка 2.5 от 2 гласа
Елеонора Ненкова отива при доктор Николай и го пита: - Докторе, защо не мога да си родя детето? - Изяш една маса и ще го родиш. Елеонора изяла масата от хола, но бебето така и не се родило. Отишла отново при доктора и го пита: - Докторе, защо се ражда бебето? - Изяш един стол и ще се роди. Тя изяла цели три стола, но детето пак не се родило. Отишла пак при доктора: - Докторе, пак не се ражда! - Изяш една китара и гарантирам, че ще се роди. Изяла Елеонора китарата на мъжа си, но дете не излиза... Отишла отчаяна при диктора: - Докторе, пак не се ражда! Докторът пуснал скенера и какво да види: детето седнало на стола, сложило краката на масата, държи китарата и си пее: "Няма да изляза, на-на най-на... Тук ще си остана, на-на най-на!"
Оценка 5 от 1 гласа
Червената шапчица, Дан Симънс - Как се казваш? - попита полковник Канис Лупус, когато напуснаха старата къща с полусрутена мансарда и закрачиха из мъртвата гора. - Гарнет, - рече сънят му, - или Ръбикъп, както повече ти харесва. - Гарнет, - прошепна Канис. Погледна нагоре и видя две малки слънца, които се издигаха в синьо-зелено небе. - Това Хиперборей ли е? - Да. - Как се приземих? Със задържащо поле? Или парашутът все пак се отвори? - Клонките на кленовете те поеха в последния момент. - Нищо не ме боли. Никакви рани ли нямах? - Погрижих се за това. - Какво е това място? - Полянката край къщата на баба ми. Изоставена е преди повече от сто стандартни години. Отвъд този хълм се намират Гробниците на Ловците на Изгубеното Време. Ела! - рече Гарнет-Ръбикъп. Мъртвата гора завършваше в пустиня. Фин пясък се плъзгаше из море от приведени сенки, една от които трябва да беше Господарят на Болката…
Оценка 0 от 0 гласа
Други признаци, че остаряваш: Навеждаш се да си завържеш обувката и се чудиш още какво можеш да свършиш, докато си в тази позиция. Ушите ти стават по космати от темето. Блясъкът в очите ти е отражение на слънцето в бифокалните ти очила. Всичко те боли, а каквото не те боли, не действа. Задъхваш се докато играеш шах. Все още гониш жени, но не помниш защо. Поддържаш връзка с приятелите си чрез никролозите във вестника. Забиваш зъбите си в пържолата и те остават там. Когато заспиш, хората се тревожат, че си умрял. Можеш да живееш без секс, но не и без очила. Обичаш да слушаш за операциите на другите хора. Пак започваш да редиш пъзели. Гадателка ти предлага да ти гадае на лице. Дребната сивокоса старица, на която помагаш да пресече улицата, е жена ти. Абонираш се за кабелна телевизия заради метеорологичния канал. Правиш купон и съседите не разбират.
Оценка 0 от 0 гласа