Иванчо не ходил два дена на училище и когато отишъл, учителката го попитала: - Иванчо, защо те нямаше два дена? - Ами госпожо, баба почина та за това! - отговорил й той. - А, така ли, тогава приеми моите съболезнования! -му казала госпожата. Но на другия ден учителката го попитала: - Иванчо, ти защо ме излъга за баба си? Снощи като минавах покрай вас я видях на прозореца? - А, госпожо, той татко нарочно я е подпрял, за да й тече пенсията!

Майка обяснява на дъщеря си урока по български език: - И така,съществително име означава нещо което можеш да видиш и да пипнеш,обикновено това е някакъв предмет.Глаголът е действие,нещо което правиш.Кажи ми сега какво е "мишка"? -Глагол, -Как така глагол,бе.Защо да е глагол? -А-а-а ,мамо,аз мишки не пипам.

Учителката: - Деца, нека да си поговорим за гениите! Почти всички могат да правят едновременно по няколко неща! - Странно! - казва Иванчо, - Значи, вие жените по принцип не сте гениални! Вие не можете едновременно да стоите на табуретка, да си миете зъбите... - Можем! - прекъсва го Марийка. - …и да пикаете в мивката! – завършва Иванчо.

Телеграма от родителите: "Как са изпитите? Съобщи спешно!" Отговор: "Изпитите минаха блестящо. Професорите са във възторг. Молят да повторя наесен."

Инспектор в час задава въпрос: - Деца, на колко съм години? Иванчо става и казва: - На 30 господине! - И как позна, мойто момче? - Ами, аз сам на 15, пък мама ми вика полуидиот!!!

В час по български език учителката вдигнала Иванчо на дъската: - Иване, кажи ми три съгласни букви - Ш, Т и Б - Как не те е срам простак такъв, знаех си, че друго неможе да роди главата ти, ако не ми кажеш още три съгласни букви ти пиша 2-ка за годината! - В, Г, З.

Младичка учителка по география помолила Иванчо да й покаже Рим, и още вечерта щастливата двойка, зарязвайки всичко, се втурна към града на вечната любов.

Учителката казала на децата: - Ученици, напишете ми за утре съчинение, в което ключовата дума да бъде "очевидно". На следващият ден всички вдигат ръце. Учителката казва: - Кажи ти Марийке. Марийка започва: - Мама свири на цигулка, татко свири на китара, аз свиря на флейта. Очевидно ние сме музикално семейство. - Седни Марийке, отличен. Кажи ти Петърчо. Петърчо започва: - Мама има анорак, татко има палатка, аз имам спален чувал. Очевидно ние сме туристическо семейство. - Отлично, Петърчо, седни си. Иванчо нетърпеливо вдига ръка и най-накрая учителката му дава думата. Иванчо започва: - Дядо гони прасето из двора. Отсреща иде баба и носи в ръка вестник "Financial times". Но баба не знае английски. Очевидно идва от тоалетната.

Първи учебен час. Учителката: - Деца, ако някой иска да каже нещо трябва да вдигне ръка. Иванчо веднага вдига ръка. Учителката: - Кажи, Иванчо! - Само проверявам дали системата работи.

Урок по български език. Учителката: - Деца, днес ще съставяме изречения с думата "поставям". Виждам, че Димчо вече е готов! - Моят татко постави нов линолеум в кухнята! - Браво, Димчо! Мишо!... - А моят татко постави в касичката ми банкноти от 5 и 10 лева! - Много добре, Мишо! А сега и Иванчо да каже неговия вариант! Давай! - А моят татко го постави и на Димчо, и на Мишо, и на родителите им и на … - Иванчо, баща ти да дойде утре в училището! - И на вас ще го постави, госпожо! Той спечели онзи ден парламентарните избори!

Учителката: -Да би мирно стояло-не би дъска видяло.

Минавал Буда с многочислените си ученици през едно село. Събрали се негови противници и започнали злобно да го оскърбяват. Той ги слушал спокойно и мълчаливо. И от това спокойствие те се почувствали странно. Почувствали се неловко, оскърбяват човека, а той слуша ругатните им, все едно са музика. Нещо явно не е наред. Един от тях попитал Буда: - Какво става? Ти не разбираш ли, че говорим за теб? - Именно при моето разбиране е възможно такова дълбоко мълчание, - отговорил им Буда. - Ако бяхте дошли при мен преди десет години, бих се нахвърлил върху вас. Тогава не разбирах, а сега ми е ясно. Няма да наказвам себе си заради вашата глупост. Ваша работа е дали да ме оскърбявате или не, но да приемам вашите обиди или не - в това се състои моята свобода. Вие не можете да ме засегнете с обидите си. Аз просто се отказвам от тях: те не струват нищо. А сега моите ученици ще ви насерат от бой!..

Урок по математика в търговско училище: Учителят: - Иванчо, колко е две по две? - Сто, учителю. - Грешка, Иванчо! Петърчо, колко е две по две? - Осем!!! - Правилно, Петърчо. Някъде към седем-осем, но в никакъв случай сто!

Марийка се оплаква на Госпожата,че Иванчо и повдига полата. - Защо бе Иванчо? - Тя ме попита какво е визуален ефект - давам и пример!

Младежът, завършил музикалното училище в класа по туба, изпушва цигарата с две дръпвания.

Добър... бележник...

Час по български и литература за трети клас. Учителката пита: - Деца, дайте пример за поговорката "На всяка манджа мерудия"? Иванчо: - Бойко Борисов.

От ученическо съчинение: "Моят дядо ми е разказвал, как са живеели децата на моята възраст по негово време. Те са ходели в гората за гъби и боровинки, играели са футбол на поляната, къпели се в реката и са ловили риба - и всичко това, защото нещастните деца не са имали нито телевизор, нито компютър."

Влиза ученик по средата на часа: - Извинете, може ли гъбата? - Ами не им знам прякорите, но гъбата да излезе.

Изпит по Физика: - Колега, зле е, но хайде, последен въпрос. Отговорите ли - 3. Значи, пътувате във влак, топло ви е. Какво правите? - Събличам си якето - отговаря студентът. - Пак е горещо... - Ами, отварям прозореца. - Така! Ха сега кажете каква е скоростта на вятъра! - Амии... Равна на скоростта на влака. - Съжалявам. Двойка. Влиза следващия студент, пак същия въпрос. Така са скъсани поне 5-6 студента. Влиза последния. Отново същия решителен въпрос: - Пътувате във влак, горещо Ви е. Какво правите? - Събличам си якето. - Пак е горещо. - Събличам си пуловера. - Пак Ви е горещо, колега. - Събличам си ризата. - Но пак е горещо. Какво правите по нататък! - Нервничи вече доцентът. - Събличам си потника. - После? - Абе, гащите събувам, ама прозореца не отварям!