Петък, 9 октомври 2026 | Димитровград Ясно небе 16°

Разни

Младеж звъни по телефона по обява от вестника за добре платена работа на непълен работен ден. — За каква работа става дума? — Нашата фирма снима порнофилми, и ни трябва човек, който да бръсне момичетата, така че да са гладки. — Супер! Мога да почна още днес! — Първо имам няколко въпроса. Женен ли сте? — Не! — Идеално! Че иначе много жени ревнуват… С бръсненето ще се справите ли? — Вече толкова години се бръсна всеки ден! — Супер! Красиви момичета плашат ли ви? — Какви ги говорите! Много ги обичам, направо ги обожавам! — Много добре, заповядайте утре за интервю в Перник. — Защо в Перник, мислех, че работата ще е в София? — Да, работата е в София, но опашката от желаещите започва от Перник!
Оценка 5 от 1 гласа
Един човек бил много зиморничав, вечно му било студено. Накрая умрял. Озовава се пред портите на Рая и св. Петър го пуска. В Рая температурата е вечно 24-25 градуса, приятни градини, птички, цветя, а нашият човек се мота наоколо и трепери, пак му е студено. Св. Петър го попитал: — Как може да ти е студено?! На земята все мръзнеш. Тук е Раят, всичко е перфектно, а ти само трепериш. — Ами явно за мен и тук е студено. Предложил му св. Петър да го свали долу при Дявола за малко да се постопли. Слезли долу при Дявола: — Какво ми водиш? — Водя го този само за малко, че горе мръзне. Пусни го в 1-ви кръг на Ада да се постопли малко. Отваря вратите Дяволът на 1-ви кръг на Ада и нашият влиза. След 10 мин. излиза – пак му е хладно. Дяволът го води в 5-ти, 7-ми кръг на Ада. Седи малко човекът, излиза и пак трепери. — Пак ли ти е хладно? — Не мога да се стопля, пак ми е студено! – рекъл той. Накрая Дяволът го бутнал в 10-ти кръг на Ада. Минало се известно време и св. Петър казал на Дявола: — Колега, дай да отворим за малко да го видим този как е, че трябва да го качвам скоро. — А, как да е, сигурно се е изпържил сто пъти досега, може и следа да няма от него. — Нищо, нищо, отвори за всеки случай. Оварят те и отвътре се чува гласът на нашия човек: — Затваряйте врататааа! Духа!!!
Оценка 0 от 0 гласа
Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ. — Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил! Айнщайн казва: — Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула – онази, по която направи човека. Господ се дърпа: -Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова… След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва: — Но, Господи, тук има грешка?! — Е, да де…
Оценка 0 от 0 гласа