Сряда, 18 ноември 2026 | Димитровград Облачно 10°
Димитровград България Светът Спорт Обяви Видео eTV
По време на комунизма двама братя арменци живеели в България. Единият не издържал на режима и казал на другия: - Киркор, аз ще бягам - ще се връщам в Армения. Ти няма ли да дойдеш? - То хубаво да дойда, Гарабед, ама дали там ще е по-добре от тук? Виж какво ще направим. Ти отиди и след месец ми прати снимка. Снимай се пред паметника на Атраник Войвода (арменски национален герой). Ако си прав пред паметника - значи всичко е наред, арменците сме прави, горди, доволни, там е добре и аз ще дойда. Ако си седнал на пейката пред паметника - демек си клекнал, значи и арменския народ е приклекнал, склонил глава и е лошо там. - Добре, Киркор. Отишъл Гарабед обратно в Армения. След месец Киркор получава снимка по пощата и се опулва: паметника на Атраник Войвода, до паметника пейка, а пред паметника и пейката Гарабед се излегнал на земята...
Политически 4,640 прегледа
Следващ →

Още вицове

Американец преследва с танк иракчанин през пустинята. Арабина има само "Калашников", отвреме навреме се обръща и стреля по танка. По едно време патроните свършват и иракчанина се приготвя да посрещне смъртта. Танкът обаче спира, отваря се люк и отвътре се подава американеца: - Патроните ли свърши? - Да. - Да ти продам малко? Между приятелки: - Аз пък вече нямам кой знае какви претенции към мъжа, за когото искам да се омъжа. Важното е да е добър човек, културен, възпитан... Как мислиш, дали са останали още такива милионери? Купуваш ли си панталоните от разпродажба?...Щото у нас ще бъдат 100 процента свалени... На Пролетния панаир в Пловдив си закупих тройка кебапчета, бира, едно друго, ама пусто две ръце. Та занесох си кебапчетата на една свободна маса и се върнах за останалото. Награбих благините и към масичката и какво да видя - един негър седнал и ми нагъва едното кебапче. Аз нали съм корав мъж, седнах срещу него, погледнах го решително в очите и стиснах друго кебапче. Та гледахме се около минута, преглъщайки всеки своето, ама чета в очите му от изумление до ненавист. Внезапно човекът скочи, блъсна чинийката с кебапчетата и хукна нанякъде. Брей, викам си, силата на човешкия поглед, прогоних агресора. Случайно погледнах встрани - мойта чинийка с 3 кебапчета си стои кротко на съседната маса. - Какво ще обичате? - пита келнерка седналия на масата Иванчо. - Още съм малък, за да обичам. - Добре. Ще желаете ли нещо, млади господине? - Вас, госпожице.