Четвъртък, 8 октомври 2026 | Димитровград Облачно 12°
Не започвай да се отказваш и не се отказвай да започваш!
Бисери 3,812 прегледа
Следващ →

Още вицове

В стола: - Бихте ли казали, в наденицата нали няма генно модифицирани продукти? - Ама сте и вие! В нея въобще няма никакви продукти. Само нишесте, оцветител и хартия. Яжте спокойно. - Чух, че депутатите предлагат да се върне смъртното наказание в България? - А нима е отменено? Размерът на минималната пенсията - това си е живо смъртно наказание. Причината новородените бебета да плачат е, защото се появяват на свят с Чък Норис. Тичал Зайо из гората, гонил вятъра. От близкия храст изкочил Вълчо умрял от глад. - Зайо, ела бе, ела да ти кажа нещо. Зайо се счупил от тичане, Вълчо го подгонил. По време на гонката, Зайо видял голяма дупка, прескочил я, обърнал се и видял Вълчо как се разбива вътре. Можел да избяга, но решил да се погаври. Върнал се до дупката. - Къде си бе педал, сега ще ти пратя Мечо да те надупи! Нещастник! Хранил го известно време и си тръгнал. След малко си помислил колко ще е яко да се върне и да направи едно клипче на гсм-то как се гаври с него. Застанал на ръба, но се хлъзнал и паднал при него... - Лелее Вълчоо, дойдох да ти се извиня братле... Прерия. Прекрасна нощ. Гори огън и трима каубои са насядали около него. Първия подема: - Ей, да знайте какъв съм пич. Яздя си аз онзи ден из прерията и срещу мен се засилва бизон. Огромен. Само снимката му тежи 200 кила. Оня бяга срещу мен, ама аз не трепвам, вече е на 100 метра - не трепвам, вече е на 10 метра - не трепвам, вече е на 1 метър - вадя колта и го застрелвам право в челото. Вторият каубой подема: - Ей, ама да знайте, че и аз съм много корав пич. Вчера влизам аз в един бар, ама пианиста свири ужасно. Вадя пищака и го застрелвам, няма да му цепя басмата я. Другите, обаче, около 50 хъшлака, ми се нахвърлят. Аз, обаче, не се давам. Обградих ги да няма накъде да бягат и бой, бой до спукване. Първият и вторият каубой погледнали към третия, съвсем естествено очаквайки и той да разкаже що за пичага е. Той, обаче, нищо не казвал, само ъгълчетата на устните му потрепвали в едва доловима усмивка, докато... разбърквал жаравата с оная си работа.