Вицет — Димитровград

Чапай и Петка вървяли през пустинята. Нямали ни храна ни вода. По едно време Петка забелязал Чапай да дъвче нещо и започнал да се моли: - Чапай, дай ми малко и на мен. Чапаев мълчи. - Айде бе Чапай, дай ми малко бе? Чапай изплюл каквото дъвчел и му се скарал: - Колко пъти съм ти казвал, като си пера чорапите да не ме закачаш бе?

Петка и Чапаев 03.10.2017 6,903 прегледа

Следващ →

Още вицове

Сутрешен диалог в моята глава: Ставай. Няма. Ставай! Не! Така ще си проспиш живота! Чудесно... Селският пъдар пита дете: - Ей, момче, знаеш ли тази крава и това теле чии са? - Чия е кравата - не знам, но телето знам - на кравата е. КРАСУТА ******** Нищу нямаши ми фчера, ставам сутранта, ф углидалуту са дзверя: Бря, чи красута! Викам сигур са чалдисах, туй ни мой съм аз. Смятай кат са начирвисам и са нагласа! Тъй пу нощник и търлици, с чорлава куса мязам кът на убавица ф профил и анфас. Дрямах начи и въртях са, цъках със изик, плюх са дан’ съ уручасам - тъй са възхитих. Дъл на пустуту глидалу са яви дифект!? Тъй да съм разхубавяла... А, сига де! Дерт! Съ умислих утведнъшки - как навън ш’въря? Момцити ку са натръшкат къту ма съзрът? С модна фуста, чи забрадка, с китка у ръка; с тос акъл зер за три патки, къту заблестъ... И къдет’ койт’ ма срещни - пламна, изгуря ф разни помисли пугрешни... Пък ни съм тъквас! Туй наверну сън е билу, сигур йощи спа и ми съй присънила буйна красута. Куркузъбел съм, туй ясну - ич дън мъ съзреш, щот ут толкува прикраснус, мой са пубулейш. Толкус убус да са исипи тъй връз мен кат дъж... Някуй тряа’ма ущипи! (пу вазможнус мъж!) Малко момче звъни на вратата на съседа. Когато врата се отваря то изрецитирва: - Чичо Пешо, мама каза да ти предам, че тате е за риба, а аз слизам да си играя на пясъка пред блока! Този който си мисли, че жените са слабия пол нека да погледне как затварят вратата на колата.