По време на комунизма двама братя арменци живеели в България. Единият не издържал на режима и казал на другия:
- Киркор, аз ще бягам - ще се връщам в Армения. Ти няма ли да дойдеш?
- То хубаво да дойда, Гарабед, ама дали там ще е по-добре от тук? Виж какво ще направим. Ти отиди и след месец ми прати снимка. Снимай се пред паметника на Атраник Войвода (арменски национален герой). Ако си прав пред паметника - значи всичко е наред, арменците сме прави, горди, доволни, там е добре и аз ще дойда. Ако си седнал на пейката пред паметника - демек си клекнал, значи и арменския народ е приклекнал, склонил глава и е лошо там.
- Добре, Киркор.
Отишъл Гарабед обратно в Армения. След месец Киркор получава снимка по пощата и се опулва: паметника на Атраник Войвода, до паметника пейка, а пред паметника и пейката Гарабед се излегнал на земята...
Жена казва на мъжа си:
- От днес минавам на пазарна икономика - правя всичко за пари:
- Да сготвя - 50 лева, да измия - 50 лева, секс - 100 лева.
Лягат си, мъжът:
- Хайде да правим секс.
- 100 лева.
Пребърква се - само 70 лева.
Жената;
- Не стигат.
Заспиват... По някое време мъжа се събужда, гледа, жена му рови в чантата си.
- Какво търсиш?
- Ами dа ти дам 30 лева назаем...