Пътували в тайгата с шейна Брежнев, Тачър, Рейгън и Тодор Живков. По едно време след шейната се появила глутница гладни вълци. Рейгън, след като видял, че глутницата наближава все повече изправил се и рекъл:
- Вие продължете, а аз ще ги забавя - и скочил.
Не минало много време и глутницата пак ги настигнала. Тачър се изправила и казала:
- Вие продължете, а аз ще ги забавя - и скочила.
Останали Брежнев и Живков. Тошо се замислил, кой ще скочи от тях двамата когато пак ги настигне глутницата. Ето, че глутницата ги настига и Тошо като подчинен на Брежнев решил да скочи. Но в този момент Брежнев се изправя, изважда изпод кожуха един автомат и избива глутницата.
Тошо с недоумение попитал:
- Защо не го използва по-рано докато бяха още живи Тачър и Рейгън?
- Че това за четирима стига ли? - казал Брежнев изваждайки шише водка от джоба си.
В офицерският клуб тече активно посрещане на Нова година. Още до полунощ хусарите са се отнесли, поручик Ржевски спи с лице в салатиерата с яйцата, и единствено полковникът все още се държи на крака. Часовникът бие дванадесет. Събрал сили, полковникът тържествено произнася:
- Господа! Дългоочакваната Нова година настъпи, най-накрая!
Ржевски, разбуден от гръмкия бас на полковника, тежко повдига глава и възкликва:
- Най-накрая? Колко жестоко...