Седмица преди рождения си ден малкият Иванчо се молел на висок глас в банята:
- Господи, моля ти се направи така, че за рождения ми ден да получа компютърна игра!
- Защо крещиш, Господ не е глух? - нахокала го майка му от кухнята.
- Господ не е, но баба е глуха - отвърнал Иванчо.
Разказ на ветеринар:
Веднаж на гости ми дойде бивша моя студентка. Седим, говорим си и в един момент телефонът й звъни. Стопанката на куче, при която тя се кани да върви. Разговорът (както го чух, т.е. – само нейните отговори) звучеше така:
- Да, ще дойда при вас след около час…
Сигурно, по-добре да ме посрещнете на спирката на метрото. "Западен парк"? Добре, след един час. Как да ме познаете? Ами, аз съм висока и стройна. Облечена съм с черно палто, дълга черна пола… Черни ботуши… Чантата… Въобще, цялата съм в черно и с коса...
В разговора настъпва дълга пауза.
- …Коса – това е някаква прическа!