Четвъртък, 8 октомври 2026 | Димитровград Предимно ясно 16°
В един бар в Дивия Запад влиза китаец, отива до бара и измънква: - Един сян! Барманът, двуметров негър, го изгледал строго и му казва: - Чш, тука е Дивия Запад, бе! Къв е тоя сян!? Като влизаш трошиш вратата, избиваш половината клиенти, идваш до бара и изреваваш "Дай едно уиски, бе!" Ха сега го направи като хората! Китаецът излиза и след малко се връща, влиза тихо, отива до бара и пак измънква: - Един сян. Негърът кипва, вдига жълтура за яката и го слага зад бара: - Глей ся как се прави! Излиза вън и след малко влиза, трошейки вратата, вади пистолетите и изпозастрелва каубоите. Отива с тежки крачки до бара и изревава: - Дай тука едно уиски! Китаецът се подава и измънква: - На черни не продаваме.
Индианци и Каубои 9,325 прегледа
Следващ →

Още вицове

Приликата с реални лица, в случай, че я има изобщо, е абсолютно случайна. Любими надписи от стените на ТУЕС-София: Търся мозък, може и втора употреба - Илия Божиков 10г клас. Предлагам мозък, първа употреба, все още неизползван -Велизар Игнатиев 12а клас. Катаджия спира кола на пътя: - Знаете ли, че не ви работят задните габарити? Шофьорът изскача от колата и започва да тича около нея, издавайки нечленоразделни звуци. - Спокойно бе, човек! Не се вълнувай, това са дребни ядове! Няма страшно, като се прибереш, ще ги оправиш! - Дребни ядове викаш, а? А къде е караваната, къде са жена ми, тъщата и децата! Когато чуя, че някой писател е блокирал и не може да пише, ми идва да му кажа: "Я върви да се... Ами спри да пишеш, дявол да го вземе - знаеш ли колко много други има още като теб."Гор Видал Млад банков чиновник притеснено се обръща към шефа си: - Сър, може ли да разгледате въпроса за увеличаването на заплатата ми. Работата е там, че неотдавна се ожених... - Много съжалявам, млади господине - отговаря големият шеф, - но банката не може да носи отговорност за нещастните случаи извън работно време. Попитали веднъж Марк Твен как трябва артистът да чете негови разкази, за да имат успех пред публика. - На глас. - отговорил Марк Твен.