Вицет — Димитровград

Известен снайперист разказва: - Още от ранно детство се увличах по точната стрелба. Мой кумир беше Вилхелм Тел. С един мой приятел много обичахме да си играем на Вилхелм Тел - той стоеше с една ябълка на главата, а аз стрелях по нея с арбалет. Ако беше жив, утре щеше да стане на 30 години…

Военни 03.10.2017 5,427 прегледа

Следващ →

Още вицове

- Вчера едва-едва успях да заведа мъжа си на разпродажба. - И как мина? Най-после успя ли да се спасиш от него?.. Като бебе Чък Норис сам си сменял памперсите. Пънкар хванал златната рибка. Тя му се примолила: - Пусни ме и ще ти изпълня едно желание! Пуснал я той във водата и рибката пита: - А желанието? Без много много да се замисли пънкарят й казал: - Умри, кучко! Мутра стои на улицата, облечен с моден костюм, целият в злато и говори по мобифона: - Да! Да, всичко е нормално, аз ще реша този проблем. - Ще намеря пари, бе. Това е мой проблем и аз ще го реша. Хората, които минават покрай него започват да се поспират и заслушват. - Имам пари, бе! Ще се договорим. Ще реша проблема! След това мутрата с жален глас добавя: - Леличко, моля ти се, бе! Не ми изключвай мобифона! Двойка с мнооого дълъг семеен стаж лежат в спалнята. Преди да заспят, жената: - Скъпи, по-рано преди сън ме галеше нежно по ръката. Пъшкайки, той се обръща към нея и я погалва. - Скъпи, преди да заспя, ти ме целуваше нежно по челото. Пак пъшкайки, той се навежда и я целува нежно. - Скъпи, много често нежно ме хапеше по шията. Пъшкайки, той тръгва да става от спалнята, нахлузвайки си пантофите. - Къде тръгна, скъпи? - Отивам да си сложа ченето.