Четвъртък, 8 октомври 2026 | Димитровград Облачно 11°
На Манго му дали премии и той завел семейството на баня. Шляпали циганетата във водата, играли и се пръскали. Като прогизнали съвсем излезнали да си ходят щото вече и работното време свършило. Едното циганче рекло на баща си: - Тате, туй банята било хубаво нещо. Догодина нали пак ще дойдем?
Цигани 4,864 прегледа
Следващ →

Още вицове

Две яйца се пържели в един тиган. Едното казало: - Лелеее! Каква жега е тук! Другото започнало да крещи: - Помощ! Помощ! Говорещо яйце! По време на преустройството в Държавна сигурност имат партийно събрание. Партийният секретар след пламенна реч речи призовава всички да разкриват недостатъци, да критикуват и т.н. Става млад лейтенант: - Другари! Срамота е да гледа човек, как жената и тъщата на нашия генерал използват служебния му автомобил за покупки по магазините! На следващия ден генералът вика лейтенанта: - Много ни хареса вчерашната ви реч, вие сте смел човек, за това решихме да ви направим наш резидент в Зимбабве. - Благодаря, другарю генерал, но жена ми е млада, а и не знам местния език. - Ние всичко сме предвидили: по сценарий вие сте глухоням, за това ще ви отрежем езика. И обеща Бог, че на всеки ъгъл ще има хубави и послушни жени... И направи Бог Земята кръгла... Умира един наркоман. Душата му отива при Господ. - Избери си къде да те пратя, в ада или в рая. - казал му той. Наркоманът се чудил, чудил и не можал да си избере. Тогава Господ го пуснал да види и двете. Влиза наркоманчето в рая и какво да види: Всичко зелено, едни цветя, едни девойки се разхождат, абе всичко супер. Отива след това в ада и гледа едни полета с Joint. Навсякъде расте трева. Връща се при Господ и отсича: - Пращай ме в ада! - Ок! - отговорил Господ и го пратил. Първата работа на наркоманчето била да си свие една цигарка. Бръкнал за огънче и установил, че няма кибрит. Гледал той, преглъщал жално, жално ама като няма, няма. По едно време се задава един дявол. - Браточка, имаш ли кибритче да си палнем една тревица? - пита с надежда наркомана. - Ти луд ли си бе. Нали ако имах огънче тука щеше да е рая бе. Шеих си язди камилата насред пустинята. Слънцето пече в небето, вятъра леко повява и пясъка скърца леко под краката на камилата. Цялата идилия се нарушава от прехвърчащ колоездач. - Ееееей! Спри бе! - провиква се шейхът. - А бе ти ненормален ли си бе в тоя пек да въртиш педалите като откачен? - Ааааа, не! Виж сега аз като се движа бързо и вятъра си ме духа и си ми е прохладно и си ми е кеф. Ми ти тая камила що не я настъпиш - и ще видиш. - Ба, верно бе! Мерси мой човек. И шейхът Газ с камилата. Километър, два, три, пет, десет ... след което камилата пада и умира. Шейхът слязъл, побутнал я, подритнал я с крак. - Егати камилата, умря от студ!