Вторник, 17 ноември 2026
|
Димитровград
15°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Димитровград
България
Светът
Спорт
Димитровград
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Дигитален свят
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Започна най-големият бирен празник в света - "Октоберфест"
Музеят на Джордж Лукас в Лос Анджелис отваря врати
Вторите Световни игри за хуманоидни роботи в Пекин.
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
- Интересно, когато се събудиш в 6 вечерта и ядеш супа, то как се нарича това - закуска, обяд или вечеря?
Прочети още подобни вицове
14.11.2026
06.11.2026
28.10.2026
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Програмисти
Въпрос : Колко програмисти са нужни за завинтване на електрическа крушка? Отговор: Нито един. Това е хардуерен проблем.
Програмисти
03.10.2017
4,345 прегледа
0
Следващ →
Още вицове
Из дневника на интернет-маниак: "Реших коренно да променя начина си на живот. Изтрих си всичките bookmark-ове с порно страници."
Таксито щеше да е идеалното превозно средство, стига таксиметъра да не препускаше по-бързо от самото такси.
Събрали се на околосветско пътешествие на яхта американец, французин, италианец, италианка и българин. След някое време мъжете решават да се разберат кой ще ухажва италианката. Американеца: - Аз ще я ухажвам, аз съм най-богат, а знаете, че поръчва музиката, който плаща! Французина: - Не, аз ще я ухажвам, като французин, ние сме най-любвеобилната нация. Италианеца: - Няма какво да спорим, аз ще я ухажвам, аз съм италианец все пак. Българинът си седи мълчаливо и си пие биричката. Другите учудено го питат и него: - Защо мълчиш? - Аз вече две седмици я чукам и не знаех, че трябвало и да я ухажвам
Мъжът се прибира след работа и гневно казва: - Трябва спешно да се отървем от моя шофьор, мила. Той вече седем пъти замалко не ме убива! - Колко си жесток, скъпи. Дай му още един шанс...
КРАСУТА ******** Нищу нямаши ми фчера, ставам сутранта, ф углидалуту са дзверя: Бря, чи красута! Викам сигур са чалдисах, туй ни мой съм аз. Смятай кат са начирвисам и са нагласа! Тъй пу нощник и търлици, с чорлава куса мязам кът на убавица ф профил и анфас. Дрямах начи и въртях са, цъках със изик, плюх са дан’ съ уручасам - тъй са възхитих. Дъл на пустуту глидалу са яви дифект!? Тъй да съм разхубавяла... А, сига де! Дерт! Съ умислих утведнъшки - как навън ш’въря? Момцити ку са натръшкат къту ма съзрът? С модна фуста, чи забрадка, с китка у ръка; с тос акъл зер за три патки, къту заблестъ... И къдет’ койт’ ма срещни - пламна, изгуря ф разни помисли пугрешни... Пък ни съм тъквас! Туй наверну сън е билу, сигур йощи спа и ми съй присънила буйна красута. Куркузъбел съм, туй ясну - ич дън мъ съзреш, щот ут толкува прикраснус, мой са пубулейш. Толкус убус да са исипи тъй връз мен кат дъж... Някуй тряа’ма ущипи! (пу вазможнус мъж!)