Един човек срещнал свой приятел и го поканил на гости.
Тръгват заедно и когато пристигат още от вратата тъщата го посреща взема му палтото, кани ги да влязат в хола и да се настанят. През това тъщата носи чехли и ги нахлузва на краката на зет си.
Приятелят много учуден от ситуацията пита:
— Какво я правиш тази женица, биеш ли я нещо, че е толкова послушна?
— Не, нищо подобно. Питай я ако искаш… Гостът съответно попитал:
— Защо е цялата тази любезност?
— Ами как да кажа… – започнала тъщата – … отначало, когато младите се нанесоха много се радвахме; момчето е добро, здраво, справедливо и спокойно – нали работи като футболен съдия. Имахме котка, но тя нещо не го харесваше много много и още първата вечер го надраска с нокти по крака. Той нищо не каза, само извади от джобчето си един жълт картон, вдигна го и после го прибра. И така всичко си продължи спокойно. След два дни докато зет ми гледаше телевизия, обаче, котката скочи върху него и го надраска по рамото. Той пак реагира много спокойно – извади жълтия картон и го вдигна. Но една вечер котката скочи върху лицето му и го одраска. Тогава той вдигна червен картон и на сутринта намерихме котката обесена на тавана… — Тази история е много тъжна, но не разбирам какво общо има с това да си толкова любезна със зет си.
— Ами аз вече имам два жълти картона…
Болна жена решила да изпита неща, които не е опитвала прди да умре и започнала да се глези - опитала всякакви храни, напитки. Сетила се, че не се е ебала отзад. Правили и това с мъжът. Станало чудо. Оздравяла. Всички радостни и весели само мъжът й тъжен.
- Защо така бе човек? Защо не се радваш, че жена ти оздравя?
А той отговаря:
- Радвам се, но като се сетя за тате, никога няма да си го простя. Още можеше да си е жив човека..