Абрам се обажда на сина Моше, емигрирал в Ню-Йорк: - Сине, трябва да те огорча, но ние с майка ти се разваждаме. 45 години мъки стигат! - Тате, ама какво говориш! И точно преди празника ви! - Така сме изморени един от друг, - казва бащата, - че повече не може да се гледаме. Само исках да те помоля да се обадиш на сестра ти в Чикаго и да й съобщиш новината. И затваря телефона. Отчаян сина звъни на сестра си, която пък веднага се обажда на баща си: - Тате, Сара е! Кажи ми, че не е истина, че ще се развеждате! В никакъв случай не правете НИЩО, докато не дойдем! Разбра ли ме? НИЩО! И затваря телефона. Доволен Абрам се обръща към жена си: - Е, всичко мина идеално: задължително ще дойдат на празника ни, а и самолетни билети ще си купят сами!