Сряда, 28 октомври 2026
|
Димитровград
16°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Димитровград
България
Светът
Спорт
Димитровград
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Започна най-големият бирен празник в света - "Октоберфест"
Музеят на Джордж Лукас в Лос Анджелис отваря врати
Вторите Световни игри за хуманоидни роботи в Пекин.
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
Момиченце попитало една жена: - Бабо, имате ли пиано в къщата? - Имаме, чедо, но сега е в кръчмата...
Прочети още подобни вицове
26.10.2026
25.10.2026
10.10.2026
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Мечо Пух
Срещнали се Мечо Пух и Прасчо. - Прасчо, знам какво ще станеш, като пораснеш! - Сериозно? Сигурно си чел хороскопа, който ми направи Кристофър Робин? - Не, четох една готварска книга...
Мечо Пух
03.10.2017
13,893 прегледа
Следващ →
Още вицове
Леко пийнал мъж седи на бордюра и си чеше топките. Минава полицай и го пита. - Ти эащо седиш на бордюра и си чешеш топките бе? - А ти к`во искаш бе, да си седна на топките и да чеша бордюра ли?
бог: -Нека бъде светлина!Нека бъде небе! Нека бъде земя и вода! Нека бъде парламент!Нека бъде полиция и прегради!Нека бъдат протестиращи!
Не е важно дали ще си първата или последната. Важното е да не си поредната.
Сяда един български турист в парижки ресторант, но не знае и дума френски. Накрая решава да експериментира. Идва келнера и българина поръчва: - Ла супа! Пристига келнера със супата и нашия човек решава да опита пак: - Ла пиле с катофи! Идва келнера с пилето. Накрая българина, доволен от резултата, моли за сметката: - Ла сметка! След като келнера идва със сметката, нашият доволен си казва: - Ее, абе аз много ги мога нещо тея езици, бе! - Можеш, можеш, ма ако не бех от Дупница щеше гладен да седиш - отвърнал келнерът.
Париж. Елисейските полета. На светофар спират 6-литров Мерцедес, 607 Пежо и велосипед. Водачите се поглеждат един друг, удивлението се сменя с бурна радост. Паркират. Хвърлят се да се прегръщат: - Боже мой, Сьома, Ицхак, Хаим, колко лета, колко зими?!... А помниш ли Одеса, а помниш ли нашия двор?! - А леля Песя, А домоуправителя Езра Пинхович... - Каква среща?! В ПАРИЖ! Не, не бива така да се разделим, знам тук на близо едно уютно ресторантче, хайде да отидем, да похапнем, да си припомним миналото. Велосипедистът Симеон се ослушва: - Момчета, това все пак са Елисейските полета, боя се, че това ресторантче няма да ми е по джоба! - Сьома, какво се правиш на дръж ми шапката? Все едно не се познаваме! Спокойно, няма да ядеш...