Поручик Ржевски разсказва на хусарите съня си:
- Та вървя си аз през гората и виждам…
- Задник! - викат хусарите, прекрасно знаейки стила на поручика.
- Абе не, виждам малка къща, и приближавайки се към нея виждам…
- Задник! - викат хусарите.
- Не, не, врата, и влизам аз значи през тази врата и виждам…
- Задник! - викат хусарите.
- Даа… - объркано промълвил поручик Ржевски - и какво, нима този си сън вече съм ви го разказвал?
Един черен жребец препускал през пустинята-седмица, две, месец. По едно време видял кръчма. Влязъл вътре, тропнал с копито по бара и казал на бармана:
- Слушай к’во, искам да ме напоиш, да ме нагостиш, и утре рано сутринта да ме събудиш защото страшно бързам!
Бармана така и направил, напоил го, нагостил го и на следващата сутрин отишъл да го буди. Нямал кофа с вода, затова му лиснал кофа с бяла боя. Коня се събудил разплатил се с бармана и тръгнал на път. Препускал седмица, две и видял оазис. Решил да се освежи малко. Навел се да пие вода, видял отражението си и възкликнал:
- Еееее, каъв тъп барман - събудил е друг кон!