Червената шапчица, Максим Горки
I Вариант:
Стаята на бабата беше стара и нечиста. Стъклата на прозорците, вече мътни от старост, бяха гъсто оплюти от мухите. Бабата, стара и сива като своя дом, се вдигна сред дрипавите си завивки и погледна с уплашени сълзящи очи вълка.
- Здравей, Никитишна - поздрави с мазен глас той.
II Вариант:
Щом видя вълка на прага, тя се изправи - силна, смела кат богиня - се загледа в него с изпепеляващ огнен взор. Зърнал този огнен поглед, звярът с ужас си помисли, че таз баба е тъй смела, затова, че е Човек.
- Какво искаш, сиви вълко? - каза Бабата безстрашно и понеже бе Човек, думите й прозвучаха гордо.
Стои чукча на Червения площад и гледа часовника на Кремъл.
Гледа и се мае. По някое време към него се доближава Остап Бендер и го пита:
- Чукча, искаш ли да купиш часовника? Твой е за 100 рубли!
Броил чукча 100 рубли. А Остап му вика:
- Отивам за стълба, ей сега се връщам.
Стои чукча на Червения площад, мае се, а Остап Бендер все го няма...
На другия ден, чукча пак се мота из Червения площад, мота се, приближава го друг шарлатанин:
- Чукча, ще купиш ли кремълския часовник за 150 рубли?
Броил чукча 150 рубли, а оня му разправя:
- Ей сега ще изтичам за стълбата...
- А, чукча не дурак, ти стой тук, а чукча ходи за стълба!