Сряда, 28 октомври 2026 | Димитровград Облачно 14°
Връща се момиченце от училище. До нея намаля скорост една кола. От колата се показва един мъж и казва: - Ако се качиш в колата, ще ти дам шоколад. Момиченцето: - Не. - Сладолед? - Не. - Нова кукла? Момиченцето: - Татко, сто пъти съм ти казвала: не идвай да ме взимаш от училище с трабантчето.
Ученически 4,473 прегледа
Следващ →

Още вицове

Театрално училище. Преподавател обяснява на студент компютърджия: - Искам нежност, да изобразите, нежност! А не тази идиотска усмивка! Предствете си, че виждате монитор с OS2, а така е по-добре, сега на монитора е UNIX. Браво! Отлично! - А сега искам негодувание - преставете си Windows 95, не колега, не искам бяс! Добре, Windows 3.11, не тази скептична физиономия, де! Хайде трябва ми негодувание! Windows NT си представете, не не ми трябва ласкава усмивка! Добре... Представете си, представете си Internet Explorer! O! Отлично изиграно колега! Хайде сега нещо по ваша инициатива - Microsoft Word! Колега, ама моля ви се колега, не повръщайте в залата! КРАТКА ИСТОРИЯ НА МЕДИЦИНАТА: “Докторе, боли ме стомаха!” 2000 г. преди Христа – “Яж от тази трева” 1000 г. преди Христа – “Тревите са езически, кажи тази молитва.” 1850 г. след Христа – “Молитвите са суеверие, вземи тази отвара." 1940 г. след Христа – “Отварите са вредни, вземи това хапче." 1985 г. след Христа – “Хапчетата са неефикасни, вземи този антибиотик." 2000 г. след Христа – “Антибиотиците са химия, яж от тази трева!" Славата е майката на самотата, самотата ражда мъдростта. Годжи В центърът на София каца златна летяща чиния. Паника сред хората на площада, викове, суета... Излиза Софиянски да посрещне извънземните, отваря се люкът на чинията и излизат едни малки човечета целите в златни дрехи,златни скафандри, златни пръстени и ланци. Посреща ги Стефан с добро, кани ги на вечеря в Шератон - ценни гости все пак. Дошло време да си тръгват, сбогували се, но кметът го глождел един въпрос: - Извинете, уважаеми марсианци, искам да Ви питам нещо.... Абе, всички марсианци ли сте такива-златни? -Ааа, не - само арменските марсианци сме такива - излитайки се провикнали те... Щирлиц вървеше по коридора. Изведнъж нещо го тресна с всичка сила по гърба. Щирлиц се просна на пода. Надигна се, огледа се - нямаше никого. \"Сторило ми се е!\" - помисли си Щирлиц.