Четвъртък, 8 октомври 2026 | Димитровград Облачно 24°
Вежливото таралежче си вървяло през гората и срещнало Костенурките Нинджа. То се поклонило и учтиво поздравило: - Здравей, Леонардо! - Здравей, Ежко! - Здравей, Донатело! - Здравей, Ежко! - Здравей, Микеланджело! - Здравей, Рафаело! - Здравей, Ежко! И таралежчето продължило нататък и срещнало Teen Titans. Пак почнало да поздравява: - Здравей, Робин! - Здравей, Ежко! - Здравей, Рейвън! - Здравей, Ежко! - Здравей, Бийст Бой! - Здравей, Ежко! - Здравей, Старфайър! - Здравей, Ежко! - Здравей, Сайборг! - Здравей, Ежко! Вежливото таралежче продължило напред и налетяло на Бременските музиканти и пак почнало: - Здравей, магаре! - Здравей, Ежко! - Здравей, куче! - Здравей, Ежко! - Здравей, котка! - Здравей, Ежко! - Здравей, петел! - Здравей, Ежко! И таралежчето продължило още по-напред и срещнало Али Баба и 40-те разбойници. То пак почнало: - Здравей, Али Баба! Но Али Баба извикал: - Писна ми от тебе!
Животни 2,410 прегледа
Следващ →

Още вицове

Червената шапчица, Максим Горки I Вариант: Стаята на бабата беше стара и нечиста. Стъклата на прозорците, вече мътни от старост, бяха гъсто оплюти от мухите. Бабата, стара и сива като своя дом, се вдигна сред дрипавите си завивки и погледна с уплашени сълзящи очи вълка. - Здравей, Никитишна - поздрави с мазен глас той. II Вариант: Щом видя вълка на прага, тя се изправи - силна, смела кат богиня - се загледа в него с изпепеляващ огнен взор. Зърнал този огнен поглед, звярът с ужас си помисли, че таз баба е тъй смела, затова, че е Човек. - Какво искаш, сиви вълко? - каза Бабата безстрашно и понеже бе Човек, думите й прозвучаха гордо. - Миче, защо ми гладиш джинсите? Аз никога не съм ги гладил! - Точно затова. Вие, мъжете, никога не ги гладите. Затова ние така ви маркираме: виждате друга женска с изгладени джинси и веднага разбира - този мъжкар вече е зает, циците далеч от него! Моето дете ще получи яка играчка за празника, но остатъка от Happy Meal е за мен! - Добър вечер, Петрови? - Кви Петрови, бе, ние нямаме телефон... Един слепец случайно настъпва Чък Норис. Чък Норис го пита: - Знаеш ли кой съм аз - Чък Норис! Самото споменаване на това име моментално накарало слепецът да прогледне. За съжаление първото и единствено нещо, което видял е ритникът на Чък Норис.