На един човек му писнало от тъща му и я убил.
Адвокатът, който го защитавал пред съда му казал, че за това деяние ще му дадат вероятно доживотна присъда, но ако убие и неговата тъща (на адвоката) ще му издейства условна присъда. Така и станало; човекът убил адвокатската тъща, а адвоката уредил условната присъда.
След края на делото, съдията, който познавал адвоката от по-рано го извикал при себе си и го попитал какъв му е обвиняемия, че го е защитавал като роден брат. Адвокатът му обяснил каква е работата. Тогава съдията казал:
- А бе, защо не ми каза по-рано. Да беше убил и моята тъща, пък щяхме да си го оправдаеме човека.
Гилотината е вдигната. Докарват поредния осъден. Той стъпва на ешафода, приближава се до палача и нещо му шепне на ухото.
- Добре, добре, вървете - маха с ръка палачът. - Но все пак би било по-добре, ако следващия път уведомите лекаря си, а не мен за разстройството си...