Вицет — Димитровград

Червената шапчица, Лев Николаевич Толстой Ловците убиха Вълка и извадиха от корема му Бабата и Червената Шапчица. От очите на малкото момиченце заструи лъчист поглед и то разбра, че това, което се случи, не трябваше да се случва. А щом не трябваше да се случва, то нямаше вече да се случи. И на нея й стана ясно, че това, което тя вършеше, мислеше и говореше досега, беше не това, което трябваше да върши, мисли и говори. И тя реши отсега нататък да върши, мисли и говори само това, което трябваше наистина да върши, мисли и говори.

Червената шапчица 03.10.2017 9,352 прегледа

Следващ →

Още вицове

Скандинавец си говори с турист: - При нас зимата е много хубава, но е много дълга, докато лятото е много кратко. Миналата година беше в събота. В блок става убийство. Разпитват свидетел: - Ами станах сутринта, ударих си една чикия, гледам слънцето грее, топъл ден ще бъде, ударих си една чикия, отидох, изпих едно кафе, ударих си още една чикия, измих се, избръснах се, ударих си чикия, обякох се, ударих си една чикия, обувам се, ударих си една чикия, излизам и чувам от съседният апартамент страшен кясък! Бре! Кво става тука?! Ударих си една чикия, отивам до съседната врата, ударих си една чикия, влизам вътре и в този момент - тряс! Някой ме удари по главата и загубих съзнние. Ама чикия ударих ли си - не помня..... Бай Иван за първи път ще ходи в София. Не бил излизал от село цял живот. Като се върнал, комшията Пешо пита: -Е, как е големият град? -Хмм, нищо особено, много народ, много коли, ама са малко нервни! Влязох да ударя една ракия в някаква кръчма, вътре лъскаво, скъпо, едно младо, голичко, на една сцена половин час се мъчи да отскубне железен колец, като тия, дето ги слагам за доматите. Дърпа, гъне се, не издържах, скочих и го отскубнах и едно младо, яко ме изхвърли от кръчмата, даже не си платих ракията. Шеф чукал секретарката си, но точно в този момент идва министърът на посещение във фирмата. Портиерът не успял естствено да го спре, но се обадил да предупреди шефа си. Той обул набързо панталона си, и за по-бързо наметнал секретарката с един чаршаф, докато тя лежала на дивана. - Здравейте Петров! А, какво става тука? - Господин Министре, нали разбирате. Секретарката е нещо болна, лошо й е, мерим й темпрратурата... - Това добре - казал министъра, като погледнал разкопчания му панталон. - Ама вземи й прибери поне термометъра... Питат девойка: - Пиете ли водка? - Зависи - това въпрос ли е или предложение? - Като за начало въпрос. - Тогава не пия. - А ако е предложение? - Тогава пия.