- Събрали сме се да решим къде да го пратим - в ада или в рая. Кой иска да се произнесе за него?Първа душа:
- Той беше добър, отзивчив, прекрасен съпруг. За рая е!
Втора душа:
- В работата си винаги е бил честен и съвестен. За рая е!
Трета душа:
- За ада е гадината!
Душата на умрелия:
- Иване, ти пък защо? Та нали с теб бяхме приятели!
Душата на Иван:
- Бяхме. Обаче веднъж влизам в обществена тоалетна. Седя си в кабинката. По едно време чувам как влиза някакъв бизнесмен. После нахлува килър и стреля. Аз нито дишам, нито шавам!
Душата на умрелия:
- Е добре, но аз какво общо имам?
Душата на Иван:
- А кой точно тогава ми звънна на мобилния?
Червената шапчица, Хорхе Луис Борхес
Червената шапчица имаше шапка, която се намираше в сфера, която
всъщност бе библиотека, чийто точен център пак бе която и да е шестоъгълна галерия. Във всяка галерия имаше по 5 девици на стена с по 32 наредени червени малки шапки на всяка лавица. Обаче сферата бе (и е) с окръжност, абсолютно недосегаема, и е безкрайно число несъответствия, които следват от бъдещата вечност на света. Подозира се, че дори и хората да изчезнат, то Шапчицата-сфера ще продължи да съществува: осветена, безкрайна, съвършено неподвижна, изпълнена с шапчици (5 х 32 х безкрайност), безполезна, нетленна, трескава. Разклоняваща се.