Срещат се двама грузинци:
- Гоги, защо си такъв омърлушен?
- Ами как защо - все същото, няма пари...
- Как така да няма? Ето погледни ме мен... Работя в един завод, правим разни дребни детайли - глътна няколко, после като се прибера - хоп в тоалетната, измия ги и ги продавам, добри пари идват. А ти къде работиш?
- В един завод за уран.
- Че какво чакаш тогава? Уранът е по-скъп от златото...
Срещат се пак след няколко дена - втория грузинец го водят под конвой.
- Въх, Гоги, какво стана?
- Какво, какво... послушах те.
- И за какво е тази полиция?
- Ами случайно пръднах и взривих половината цех.
- И сега къде те водят?
- На полигона да се изсера.
Съдят 75-годишна баба. Тя обяснява:
- Седя си аз, в парка на една пейка, и до мен сяда един младеж. Почва да ми хвърля закачливи погледи, примъква се към мен, пуска ми ръка, почва да ми шепне нежно, казва че ме обича, посяга да ми разкопчае блузката. И аз стоя, какво да правя, от толкова години не съм била с мъж. А, той изведнъж става и казва:
- Честит първи април!
- Е, как да не го застрелям?