Есен.
Вали тих дъждец.
Гробище.
Зет и шурей на погребението на единия - майка, а на другия - тъща.
Гробарите хвърлили лопатите и се наложило двамата роднини да я погребат.
Прибрали се в къщи, след дълги мъки и споделят:
Шуреят:
- Какъв дъжд. Какво лошо време.
Зетят:
- Да. Ама много добра работа свършихме.
Мъж и блондинка в театъра:
- Скъпи, този на първия ред не е ли Иван Вазов?
- Мила, но той е умрял отдавна!
След няколко минути:
- Скъпи, не е! Видях го да шава!