Вечер. Проливен дъжд. На вратата на кръчмата "Св. Георги и змеят" чука пътник. Вратата отваря свирепа кръчмарка. Пътникът се обръща към нея с думите:
- Аз съм беден пътник, цял ден съм пътувал, уморен съм и съм гладен, но нямам никакви пари....
Кръчмарката изръмжава зловещо:
- Абе я ходи се... твойта мама...
Пътникът:
- А мога ли да говоря със Св. Георги...
Седят маса души на праведници в рая, нагъват нектар и амброзия, дрънкат на арфа - идилия... И изведнъж отнякъде се втурва една душа, награбва лъжицата и започва бързо да гребе от купата и да мляска със страшна скорост.
- Какво правиш бе? - възмущават се всички. - Карай спокойно, имаме цяла вечност пред нас!
- За някои вечност, а други ще ги реанимират след пет минути...