Така се случило, че един ден Гонзо умрял и се оказал пред райските порти. Почукал той и от вътре св. Петър попитал:
— Кой чука?
— Георги.
— Кой Георги? – отвърнал с недоумение светеца.
— Ами Гонзо, бе!
— …
— Георги Иванов – Гонзо!
— А-а-а, Гонзо ти ли се бе мойто момче. – зарадвал се св. Петър. – Извинявай, не очаквах да уцелиш вратата.
В оръжеен магазин идва млада дама с траурни дрехи и казва:
- Вчера съпругът ми загина в ужасна автомобилна катастрофа.
- Моите съболезнования, госпожо, но не разбирам защо се обръщате към нас. С какво мога да ви помогна?
- Дойдох - отговаря дамата хладно, за да върна револвера, който вчера купих оттук.