Животът е филм... сюжетът е кофти, ама само каква графика!
Сам определяш, дали ще е комедия, пълна трагедия, филм на ужасите, романтичен филм или порно..
Ясни са само началото и края, другото сами го измисляме и затова не се получава много добре сигурно..
В началото всички край теб се смеят, а ти плачеш, но в края нещата могат да се обърнат и всички да плачат, а ти да се смееш отнякъде... макар, че какво значение има вече тогава, всичко някак го приемаш по-равнодушно, точно като страничен гледач..
Какво ли е да си щастлив, се питах,
и търсих отговор в безсмисления свят
на славата и завистта и на парите,
ненужно е било това разбрах.Стига ми сега, че срещам утринта
с усмивката добра на слънцето.
Стигат ми сега две добри слова,
приятелска ръка и тишина...