Един ден лъвът се разхождал из горските си владения и се възмутил как навсякъде има животински отпадъци.Свикал всички животни на събор и им показал новите тоалетни ,като изрично забранил на животните да се облекчават извън тях.Един ден на заекът много му се доходило ,но тоалетните били на другия край на гората ,а той не можел да се стиска.Огледал се - няма жива душа.И се облекчил на една полянка.Тъкмо ще тръгва ,и лъвът се задава отдалече.Зайчето се чуди какво да прави ,накрая покрива изпражнението с ръчички.Идва лъвът при него и го пита:
- Зайко ,какво криеш там?
- Няма да ти кажа.
- Кажи ми ,иначе ще те изям!
- Пеперудка.
- Покажи ми я. - Казал лъвът.
- Не искам.
- Покажи ми я ,или ще те изям!
Страх нестрах ,зайчето разтворило лапички и погледнало нагоре:
- Ха ,избягала е!
Погледнало надолу:
- И се е насрала от страх ..
Предприсъединителен фолклор
Дядо и внуче
хайдушка балада
Я надуй, дядо, кавала,
след теб да викна, за запея,
че какъвто ни е хала -
живота стана епопея!
Да пея, дядо, и да плача,
за миналото наше, славно,
когато имахме водачи
и живеехме нормално.
След туй, дядо, какво стана?
Сякаш чума ни налегна -
слезнаха ония от балкана,
работата се затегна.
Кешким, да бяха си стояли
по върхове и по чукари
и още мандри те обрали
преди да станеме “другари”.
Мина се какво се мина,
друга напаст ни налегна -
както мислеха мнозина:
демокрация ненагледна!
Свириш, дядо, кавал плаче,
плаче жално и нарежда:
“демократа” имот влачи
и народната надежда.
Де да беше в турско време,
всеки би викнал: “Обира!”
Но сега си кротко дреме,
щото се “приватизира”.
Свири, дядо, да възпеем
и най-новата управа,
че дордето ний немеем,
тя ни дои като крава.
Няма, дядо, харамии,
липсват и воеводи,
всеки в дупката се крие -
дебне за изгоди.
Всенародната дружина
вкупом, дядо, се спомина!