Четвъртък, 8 октомври 2026 | Димитровград Ясно небе 23°
На опашката пред портата на Свети Петър си говорят двама мъже: - Ти от какво умря попитал първият? - От сърдечен удар. А ти? - От студ. И как така умря от сърдечен удар? - Един ден ми се наложи да замина за командировка и оставих жена си сама. Тръпки ме побиваха че ще ми изневери затова не заминах, а се прибрах късно вечерта. Преобърнах цялата къща и не намерих никой. Толкова се зарадвах, че получих сърдечен удар. - Хахах е ти си братле не само глупак ами и тъпак. - Е как пък тъпак, айде за глупак може ама... - Трябваше да провериш в хладилника. Сега и двамата щяхме да сме живи.
Семейни 3,643 прегледа
Следващ →

Още вицове

Отива Иванчо на училище и учителката го пита: - Къде беше вчера? - Дядо ми умря вчера. - Инфаркт ли? - Не, вчера у нас имаше пожар. - И той изгоря?! - Не. - Задуши се от дима ли? - Не, като започна пожара и той скочи през прозореца. - А-а, значи се е пребил? - Не, пожарникарите бяха опънали платнище отдолу. - Тогава какво стана? - Ами, дядо ми пружинира от платнището и се върна обратно на прозореца. - Аха, и тогава вече той изгорял или се задушил. - Не-е, той пак скочи и пак пружинира обратно на прозореца. - Добре, Иванчо, достатъчно. Какво се случи с дядо ти? - Ами, застреляха го, писна им на всички от неговите скокове. Компания на плажа играе карти. Към тях се присламчва Генко, който почва да дава съвети на единия: - Давай попа! Не, не така! Асото трябва, асото! А сега дамата! Накрая съветвания играч не издържа и му казва: - Сядай на моето място щом толкова знаеш, и играй! - Благодаря! Момчета, а на какво играете? Дох Кихот бил 50 годишен младеж с плешив кон.. Френската футболна федерация решила да уволни треньора на националния отбор и да наеме опитен дресьор. Имам спомен от преди години.Веднъж след часовете аз и мой колега се отбихме до фурната.Пред нея гледаме странна гледка:огромна опашка,хляб има,но опашката не помръдва.Нямахме време да се редим и току да се върнем обратно,но някой извика: -Другари,да дадем ред на народните учители.Те са много заети в училището. Всички от опашката се съгласиха.Ние останахме трогнати от вниманието.Взехме си хляба,благодарихме на всички. На другия ден ни спира една жена и ни казва: -Абе,много наивни сте били това даскалите.Вчера на фурната са ви дали ред,защото чакали да свърши студеният хляб.Голяма услуга сте им направили! Да,ама не беше така.Продавачката,майка на наш ученик,грижливо бе увила в саковете ни топъл хляб...