Из разказ на стар морски вълк:
- Значи веднъж моят кораб попадна в такава гъста мъгла, че дори носа не можех да си видя. Внезапно, когато вече се бях отчаял напълно, видях в далечината слаб огън. Силите ми се върнаха и пълен с надежда аз завъртях щурвала и насочих кораба към огъня. Огънят се приближаваше, приближаваше, ставаше все по-ярък и контрастен, и, накрая, разбрах, че това е ..... огънят на моята цигара...
- Тате, тате, какъв беше цвета на комунистите?
- Остави ме сега...
- Ама тате, какъв им беше цвета на комунистите?
- Не ме разсейвай бе, работя.
- Ама кажи бе, тате, вярно ли били червени?
- Какви ти червени бе, в сравнение със сегашните направо златни бяха!