Вторник, 17 ноември 2026
|
Димитровград
11°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Димитровград
България
Светът
Спорт
Димитровград
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Дигитален свят
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Започна най-големият бирен празник в света - "Октоберфест"
Музеят на Джордж Лукас в Лос Анджелис отваря врати
Вторите Световни игри за хуманоидни роботи в Пекин.
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
В жилищен блок музикант свири на тромбон. Съседът му чука по стената, за да подскаже, че е полунощ. По едно време музикантът не издържа, излиза на балкона и се провиква: - Господине, моля ви, хванете най-после ритъма!
Прочети още подобни вицове
14.11.2026
06.11.2026
28.10.2026
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Радио Ереван
Попитали радио Ереван: - Бихте ли ми казали какво е това "юбилей"? - Това е когато има много цветя, а ти все още си жив!
Радио Ереван
03.10.2017
4,601 прегледа
0
Следващ →
Още вицове
Нане хванал златната рибка и тя почнала да му изпълнява трите желания. - Искам на Вуте, съседо, да му умре кравата. - Искам на Геле, съседо от другата страна, да му умре кравата. - Ае сега да умре и мойта крава. - Е как така бе, Нане, твойта крава. Защо? - Искам тия двамата да нема от къде да си купат млеко.
За това, че камериерката в турския хотел беше направила лебеди от хавлиените кърпи, нашите туристи на следващия ден й написаха "благодаря" с фасове.
Учителката: - Безизходна ситуация: ти и най-добрият ти приятел харесвате едно и също момиче. Какво ще направиш? Ученик: - Ми... те шведите са го измислили!
След дългия и уморителен сватбен ден младоженците най-после остават сами. Щастливият съпруг сяда на леглото и казва: - С такова нетърпение чаках тоя миг... - И на теб ли ти стискаха обувките?
Прерия. Прекрасна нощ. Гори огън и трима каубои са насядали около него. Първия подема: - Ей, да знайте какъв съм пич. Яздя си аз онзи ден из прерията и срещу мен се засилва бизон. Огромен. Само снимката му тежи 200 кила. Оня бяга срещу мен, ама аз не трепвам, вече е на 100 метра - не трепвам, вече е на 10 метра - не трепвам, вече е на 1 метър - вадя колта и го застрелвам право в челото. Вторият каубой подема: - Ей, ама да знайте, че и аз съм много корав пич. Вчера влизам аз в един бар, ама пианиста свири ужасно. Вадя пищака и го застрелвам, няма да му цепя басмата я. Другите, обаче, около 50 хъшлака, ми се нахвърлят. Аз, обаче, не се давам. Обградих ги да няма накъде да бягат и бой, бой до спукване. Първият и вторият каубой погледнали към третия, съвсем естествено очаквайки и той да разкаже що за пичага е. Той, обаче, нищо не казвал, само ъгълчетата на устните му потрепвали в едва доловима усмивка, докато... разбърквал жаравата с оная си работа.