Април 1945г. Щирлиц току-що е отмъкнал секретни документи от касата на Борман и ги преглежда в квартирата си, когато внезапно телефонът иззвънява:
- Ало, Исаев… давам ви Ставката…, - и в слушалката се чува гласът на Сталин. - Виж какво, Максимич! Преди малко звъня лично партайгеносе Адолф. Някакви бумажки си взел там… Върни ги, скъпичък… Безпокоят се хората, не е хубаво така…
- Защо си толкова тъжен?
- Тъжен ли? По-скоро в див ужас съм!
- От какво?
- Идвам от гара да посрещам жената, а тя не дойде. Страхувам се, че може да си е вкъщи още от вчера!