Пътуват семейство индианци във влака. Мъжът-стария индианец казва на жена си:
- Вождът е жаден! Жено, марш за вода!
- Къде да я търся сега тая вода във влака? - попитала жена му.
- Казах отивай за вода! Ще я търсиш и ще я намериш. Върви в края на вагона, там трябва да има. Става жена му и след малко се връща с една кана вода. Вождът пие и се успокоява. След малко обаче пак извиква:
- Жено, отивай за вода! Жена му отива и пак му носи да пие. След известно време той пак я праща да му донесе вода. Тя обаче се връща с празна кана. Индианецът се мръщи:
- Защо ти жено не носиш вода на вожда?
- Защото някакъв бледолик си е събул гащите и е седнал върху кладенеца.
Бай Славчо си тръгва от гости на приятел, живееш в друг град. През прозореца на влака се провиква
- Всичко най-хубаво ти желая и още веднъж благодаря за гостоприемството. И жена ти се чука прекрасно.
В купето настъпва неловка тишина и всички гледат Славчо с увиснали ченета. Той ги поглежда гузно и казва:
- Добре де. Излъгах. Жена му е като пън в леглото, но как да кажа нещо лошо на такъв прекрасен човек.