Червената Шапчица, Йордан Йовков
Като вълча глутница се спуснаха делибашиите от Узун Кюприя надолу в равното. Напред беше Кармазъ Чалмали с дружината си, а след него, с диви викове и пламнала стръв за кървища и побои, наваляха без ред табуните на Доган бинбаши, Ердем Авджиоглу, Осман Чифчията и други главатари.
Рядко се беше виждало такова страховито сборище: анадолци, зебеци, мамелюци и кюрди, афганци и парси-капсъзи - все хора от кол и въже, едни в дрипи, други - облечени в сърма и гайтани се изсипаха накарай селото и запряха пред къщата на бабата на Кармазъ Чалмалията…
Двама ловци си вървят в гората и единият припада. Стои на земята с отворени очи и не диша. Другият се обажда от мобилния си телефон на спешна помощ и казва с разтревожен глас:
- Моля, кажете какво да правя, приятеля ми припадна, не диша и стои с отворени очи!
От другата страна отговарят:
- Първо трябва да сте сигурен, че приятелят ви е мъртъв, второ...
Ловецът не дочаква и се чува изстрел:
- А, сега какво да правя?