Един черен жребец препускал през пустинята седмица, две, месец. По едно време видял кръчма. Влязъл вътре, тропнал с копито по бара и казал на бармана:
- Искам да ме напоиш, да ме нагостиш и утре рано сутринта да ме събудиш защото бързам!
Барманът така и направил. Напоил го, нагостил го и на следващата сутрин отишъл да го буди. Нямал кофа с вода, затова му лиснал кофа с бяла боя. Конят се събудил, разплатил се с бармана и тръгнал на път.
Препускал седмица, две и видял оазис. Решил да се освежи малко. Навел се да пие вода, видял отражението си и възкликнал:
- Я какъв тъп барман! Събудил е друг кон!
Петка и Чапай правят научен експеримент за движението на мухите.
Хващат една муха и първо й отрязват единия крак. Петка й казва:
- Ходи! - и тя тръгва.
Счупват втория крак на мухата. Петка пак казва:
- Ходи! - и мухата продължава.
Счупват третия крак на отчаяната муха и Петка отново командва:
- Ходи!
Мухата обаче няма как да тръгне. Чапаев прилежно записва в дневника:
- Когато на мухата се откъснат повече от два крака, тя не чува.