Вицет — Димитровград

1969 година. Съдия влиза след делото, при колегата си в стаичката за почивка и се залива от смях. - Какво има бе?- пита го колегата му. - Мале няма да повярваш какъв смешен виц чух преди малко. - Я разкажи !? - помолил любопитно колегата. - Не мога бе човек, току-що дадох за него 15 години.

Политически 03.10.2017 4,098 прегледа

Следващ →

Още вицове

- Скъпи, а аз единствената ли съм ти? - Разбира се, любима моя! Друга като теб просто не мога да издържа! - Здравей, Ванка! - Хм..аз съм Даниела! - Така ли?! А в телефона на мъжа ми, ти си Ванката! Размишления на дъщерята за мама: 5 години: - "Мама знае всичко". 10 години: - "Мдаа... Мама не знае всичко". 18 години: - "Господи, какво знае мама за живота изобщо?!" 30 години: - "Трябваше да слушам мама..." - Мамо - пита малко момиченце, - всички приказки ли започват с "имало едно време"? - Не, миличко - въздъхва майката. - Понякога започват така: "Мила, тази вечер ще закъснея, натрупа се много работа в службата. " В един ресторант влизат митничар, данъчен и пожарникар. Започва да поръчват от всичко по много и да се веселят. Когато се наканват да тръгват, идва сервитьорът и казва "Сметката е 350 лв." Пожарникарят бавно се изправя и пита "Мога ли да видя разрешението ви от пожарната?". Сервитьорът смутено се връща и след малко идва с нова сметка "280 лв.". Данъчният казва: "Мога ли да видя счетоводните книги и да проверя касовия апарат?" Сервитьорът смутолевил "Извинете" и пак се върнал. След малко идва за трети път и казва плахо "200 лв." Митничарят го поглежда с досада и казва: "Добре де, двеста - двеста, давай ги и да тръгваме".