Иванчо имал съученик Пешко, който нямал уши. Бащата на Пешко все се оплаквал на родителите на Иванчо, че той постоянно се подиграва на сина му и момчето става от ден-на ден по-зле. Иванчовият татко го предупредил, че ако разбере, че той се е подигравал на Пешко, ще яде голям бой. Иванчо отива на училище, среща Пешко и го пита:
- Мараба Пешко, как си с очите?
- Ами, добре съм - му отговаря той.
- Добре, а след 10 години как ще си с очите?
- Ами, пак добре.
- Добре, а след 50?
- Е, евентуално ще сложа очила.
Иванчо снисходително го помилвал по главата и му казал:
- Къде бе приятелю? Къде ще ги сложиш тия очила?!?
- Докторе, непрекъснато ме преследват кошмари.
- Слушам Ви.
- Спя и сънувам, че чета лекция в голяма зала - с много слушатели, и в един момент "зациклям" - не мога да си спомня материала.
- Извинете, както какъв работите?
- Преподавател съм в университета.
- Преуморен сте господине! Ще Ви изпиша едни капки и повечко си почивайте!
- Докторе, кошмарът не в това.
- А в ???
- Събуждам се - и аз наистина чета лекция.