Сряда, 28 октомври 2026 | Димитровград Облачно 13°
- Сигурен съм, че Пепеляшка е била брюнетка. - От къде на къде? - Ако беше блондинка щеше да си изгуби и двете обувки.
Блондинки 4,100 прегледа
Следващ →

Още вицове

Маленкото чаве търчи при баща си развълнувано: - Тате, тате, виж, намерих една лопата бе тате. - Абе, я веднага да я фърляш, с тава нещо се работи бе сине! Нова секретарка отива за първи ден в офиса. Появява се 15мин. преди началото на работния ден, отваря прозорците широко. Влиза шефа и започва да се оплаква. -Ауууу, моля Ви, веднага ги затваряйте тия прозорци. Толкова е студено тук и това течение. Аз съм се родил недоносен и лесно настивам. Ден втори. Отново отива по-рано, носи и ел. печка, която включва на макс. Шефа идва: -Каквя е тая сауна така, печки-мечки, нали Ви казах, че съм недоносен, с капризно здраве и лесно се претоплям. Ден трети. Шефа влиза и вижда секретарката си небрежно полегнала на дивана, разчекната, със свалени прашки, но преди да каже каквото и да било, тя му подвиква: -Айде, влизай най-после да те донося, че ми писна от тебе! Париж. Елисейските полета. На светофар спират 6-литров Мерцедес, 607 Пежо и велосипед. Водачите се поглеждат един друг, удивлението се сменя с бурна радост. Паркират. Хвърлят се да се прегръщат: - Боже мой, Сьома, Ицхак, Хаим, колко лета, колко зими?!... А помниш ли Одеса, а помниш ли нашия двор?! - А леля Песя, А домоуправителя Езра Пинхович... - Каква среща?! В ПАРИЖ! Не, не бива така да се разделим, знам тук на близо едно уютно ресторантче, хайде да отидем, да похапнем, да си припомним миналото. Велосипедистът Симеон се ослушва: - Момчета, това все пак са Елисейските полета, боя се, че това ресторантче няма да ми е по джоба! - Сьома, какво се правиш на дръж ми шапката? Все едно не се познаваме! Спокойно, няма да ядеш... По данни на Националния Статистически Институт жизненото равнище на нашите съграждани се е повишило три пъти! Нашите съграждани са пожелали да останат анонимни... Журналист взема интервю от крупен банкер: - Сбъднаха ли се мечтите от вашето детство? - Но, разбира се! - възкликва банкерът. - Когато мама ми скубеше косите, аз се молех да ги няма.