Вицет — Димитровград

В ритуалната зала влизат запъхтени младоженец и младоженка, които са закъсняли с половин час за церемонията. Двамата са ухилени до ушите. Кумът леко побутва младоженеца и пита: - К`во си се ухилил, бе? Закъснявате, всички седят и ви чакат тука, а вие се хилите като тикви... - Братче, тя ми направи такава свирка. Леле, най-доброто нещо в живота ми. В същото време кумата пита младоженката: - Къде се затрихте, ма? И кво се хилиш такава, ясно е, че се радваш, че се омъжваш, ама пък чак толкова да ти е кеф... - Не, бе муцка. Разбираш ли, преди малко направих последната свирка в живота си...

Семейни 03.10.2017 4,067 прегледа

Следващ →

Още вицове

Как да се държите оскърбително на погребение: Кажете на вдовицата, че изглежда секси в черно. Басираите се за колко време ще се разложи трупът. Карайте след катафалката и надувайте клаксона. Кажете на погребалния агент, че кучето ви е умряло и го попйтаите дали може тайно да го постави в ковчега. Поставете твърдо яйце в устата на покойника. Ударете трупа и кажете на хората, че той пръв ви е ударил. Помолете някого да ви снима, докато се ръкувате с покойника. Кажете на роднините, че току-що сте видели завещанието и те не са включени в него. Слушайте уокмен на гроба. Кажете на вдовицата, че сте тайният любовник на мъжа й. Използвайте езика на покойника, за да оближе пощенска марка. Идете на погребението в костюм на клоун. Кажете на вдовицата, че последното желание на покойника е било да се люби с вас. Поставете пластмасови вампирски зъби да покойника. Между приятелки: - Моят мъж има отвратителният навик да си ляга в 2 часа сутринта. - И кво прави дотогава? - Чака ме на прозореца да се върна. Скъпи, вчера ти плати за мен в ресторанта, разчитайки на секс. Мога ли да платя днес за теб, разчитайки на брак? - Извинете, бихте ли казали къде наблизо има тоалетна? - За съжаление, не знам, но на ъгъла има аптека с доста добри памперси. Повелителят Буда напомня, че не трябва да вярваме в нещо, само защото така ни е казано; че не бива да робуваме на преданията, само защото идват от древността; нито на слуховете, като такива; нито на писанията на мъдреците, само защото са ги писали мъдреци; нито на хрумванията, за които предполагаме, че са вдъхновени от Дева (т.е. които ни се струват духовни откровения); нито на умозаключенията, изградени върху несигурни постулати; нито на това, което ни изглежда необходимо по аналогия; нито на произтичащото единство от авторитета на нашите наставници или учители. Ние обаче трябва да вярваме в дадено писание, учение или твърдение, ако то се подкрепя от нашия собствен разум и съзнание. "Затова - казва Той в заключение, - аз ви уча да вярвате не защото нещо ви е казано, a защото се доверявате на собственото си съзнание, и тогава да действате съответно и активно."