Вицет — Димитровград

Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен

Бисери 03.10.2017 4,174 прегледа

Следващ →

Още вицове

Когато ми е скучно, хващам някой непознат на улицата за ръкава и му казвам: "Всичко това не е истина. Събуди се, ти си в кома", и бързо заминавам. Вървели си Охльо Бохльо и Охльо Мохльо из гората: Охльо Бохльо: Охльо Мохльо с какво обичаш да си пиеш бозата със сол или с пипер? Охльо Мохльо: Мдаааа... Ще пращат чукча в космоса, но той нещо не е особено ентусиазиран: - Там е много студено - ще замръзна ... - Ще ти дадем скафандър. - А за елените също ли ще има скафандри? Сутринта един мъж, като тръгвал за работа си извадил портфейла, жена му вижда и пита: - Откъде толкова много пари? - Спестих за да ти купя подарък. - Защо толкова малко?!? В Съветския съюз, веднага след войната учителката пита учениците какво са правили през войната, как са помагали на армията. - Маша, ти какво прави? - Аз шиех торбички и ги пращах на бойците на фронта. - Браво, Маша! Ами ти, Петя, какво прави? - Аз помагах да се копаят окопи. - Браво, Петя! Много добре. А ти, Володя, какво прави? - Аз бях на фронтовата линия и носех снаряди. - Браво...! Та ти си направо герой! Сигурно и войниците много са те хвалели. Какво ти казваха? - Gut, Voldemar, gut!