Вървяли си през гората Мечо Пух и Прасчо. Излезли на една полянка и що да видят - захвърлена пушка. Понеже не били виждали такова чудо досега, хванали да я разглеждат. Прасчо я хванал за дулото, а Мечо - съответно за приклада. Но естествено Мечо Пух най-накрая стигнал до спусъка и го натиснал. Чул се страшен гръм. Прасчо паднал на тревата и почнал да се превива:
- Квии - квии - квиииииик.
- К’во се хилиш бе, свиньо мръсна - изръмжал Мечо - ’наш как ми писнаха ушите.
Полицията разбива сборище на наркомани. Разбиват с шут вратата и влизат с викове:
- Всички на пода! Никой да не мърда!
Дрогираните наркомани се натъркалят на пода, само един остава на стола.
- Ти глух ли си бе! Лягай веднага на пода!
Никаква реакция.
Бутат го полицаите и какво да видят - в гърба му забита брадва.
- Убийство! Кой го уби? Ти ли го уби? - питат един от налягалите.
- Не съм!
- Ти ли беше? - питат друг.
- Не съм бе, старши! Никой не го е убивал! Той така умрял си дойде!